Някаква мацка я качвам от Централна гара. Тя ме пита: - Може ли до Халите? Колко ще ми излезе? Аз и казвам: - Сигурно около 2 лева. - Ама аз имам точно 2 лева – да не излезе повече, че няма да мога да ви платя, предупреждава ме жената. - Питам я: - Тогава защо се качвате на такси, щом нямате пари? Сега, ако ни хване задръстване и сметката стане примерно 2.40, какво ще правите? А тя ми отговаря небрежно: - Тогава… ще се наложи да ви посвиря. - На какво ще ми свирите? - я питам. - Ами…на кавала! - казва тя и свежда глава. Гледам я - интелигентна жена ми изглежда, не и отива такива неща да говори, но ми стана любопитно и реших да я закарам. И наистина на Лъвов мост такова задръстване ни хвана – пожарни, линейки… Стигаме на Халите, а сметката е 2.80. Викам и: - И сега какво правим? - Ще ви посвиря - казва тя, отваря чантата си и вади отвътре един кавал. Сглобява го, изсвири ми една родопска мелодия, сгъна го, каза ми Благодаря ви и приятен ден и си изчезна…
След 35 години вярна служба на българските пощи, дошъл и последният работен ден на Петьо пощальона. Отишъл той до централата взел си писмата, натоварил ги в раницата, преметнал я през рамо и тръгнал по адресите, които обикалял още от първата си година в пощите. Когато стигнал първия адрес на вратата го посрещнало цялото семейство, на което той носел пощата вече дълги години, поздравили го за пенсионирането и му подарили дребно подаръче за спомен. Радостен, Петьо продължил към втората къща, където собственикът също много доволен и благодарен на Петьо, за добрата му служба през годините, му подарил кутия кубински пури - да си ги пуши с пенсията. Още по-развеселен Петьо стигнал третата къща и звъннал на звънеца. Вратата му отворила домакинята - ослепителна блондинка облечена доста провокативно. Без много приказки мацката го хванала за ръката, завела го в спалнята на горния етаж и там няколко часа двамата правили див с*кс. След като се облекли, горещата русокоса дама го завела в трапезарията на първия етаж и му направила закуска и кафе. Петьо отпил от кафето и видял, че в чинийката под чашата има банкнота от пет лева. Тогава вече решил да попита: - Абе, всичко прекрасно, ама какви са тея пет лева? Мацката отговорила с усмивка: - Ами, тази сутрин казах на мъжа ми, че ти е последния ден на работа и трябва да направим нещо специално за теб. А той ми каза "Е*и го тоя - дай му пет лева!". Закуската пък беше моя идея.
След грузинска сватба, младоженците се оттеглили за първа брачна нощ. Но за ужас на булката, младоженеца се съблякъл, легнал в леглото, обърнал и гръб и захъркал. Булката решила, че мъжът и е изморен от сватбата, но на следващата вечер се повторила същата ситуация. На по следващата вечер отново. На петата сутрин булката изтичала при майка си и със сълзи на очи започнала да нарежда: - Мамичко, мъжът ми вече четвърта вечер не ме поглежда, какво да правя? Сигурно съм грозна и отвратителна и той не ме обичааааа! - Чакай, дъще, успокой се миличка! - утешавала я майка и. - Не си грозна или отвратителна, а съм сигурна че твоя Гоги много те обича. Аз ще си поговоря с него. Отишла мамичка при младоженеца и започнала: - Гоги, какво става миличък? Защо не поглеждаш жена си? Не я ли обичаш вече? - Ама как да не я обичам! - възмутил се Гоги. - Обичам я разбира се! - Ами тогава защо не я ощастливяваш? Книжки не си ли чел, филми не си ли гледал? - Е, чел съм и филми съм гледал! - някак смутено отговорил Гоги. - Ти, Гоги, май нещо неуверен ми се виждаш! - хитро смигнала мамичка. - Искаш ли аз да ти покажа? Гоги се съгласил още по-смутено и мамичка, нали е за доброто на щерката, съблякла се, съблякла и зетя и започнала обучението. Трудила се, обяснявала, „прави така, прави онака“ и нещата взели да се получават много добре, даже супер добре. След обучението изтощената и много доволна маминка измъркала: - Ах, Гоги, ах юначето ми. Всичко си знаеш, ти, всичко си умееш! А защо така не пипваш жена си? - Ами, как да ти кажа, мамичко! - лукаво се подсмихнал Гоги. - Хванах се на бас с приятели, че тъщата ще бъде първа!
Лекция в университета. Професорът:
- А сега колеги, бихте ли ми казали пример за лошо стечение на обстоятелствата? Иванов!
- Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Пред теб върви жена с прекрасен задник. Идва автобуса и тя се качва в него, преди да успееш да направиш каквото и да е...
Професорът:
- Чудесно, Иванов! Петров...
- Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Пред теб върви мъж с прекрасен задник. Идва автобуса и той се качва в него, преди да успееш да направиш, каквото и да е...
Професорът:
- Добре, Петров! Колев...
- Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Зад теб върви Петров, а скапаният автобус, не идва и не идва...