Една стара мома я засърбяло, ма никой не се навивал да я уважи, че била доста грозна горката. Посъветвала се тя с приятелки и и казали да викне водопроводчик, да нареже една хубава салата с яко пиене... и щял да и се отвори парашута...
Приготвила се нашата с ядене и пиене, набила един здрав шут на сифона и викнала водопроводчика. Пристигнал той, видял масата със салатата и пиенето... и му станала ясна историята. Хапнали, пийнали и по едно време водопроводчикът, вече порядъчно почерпен, поискал да му сипе една лимонада. Дръннал си той ракията, пък лимонадата – в шепичка и я прокарва през перчема. И така няколко пъти: ракия – екс, лимонада – перчем.
По едно време момата не издържала:
- Извинете, ма защо го правите това с лимонадата?
- А бе, тя работата ясна – ще те уважа. Ма, поне да не ми настръхва косата много...
Малко провинциално градче. Съдебно заседание. Прокурорът, вика първият си свидетел - баба Мара.
- Бабо Маро, познаваш ли ме?
- Знам те Гьоше, още от дете те знам и честно да ти кажа, ти много ме разочарова, Гьошко. Ти майсторски лъжеш, изневеряваш на жена си, говориш зад гърба на приятелите си, манипулираш 'ората, имаш се за голяма работа, ама си си един дребен бюрократ.
Прокурорът направо останал като ударен от гръм, но все пак събрал сили и казал:
- Бабо Маро, а познаваш ли ония там? И посочил адвоката на подсъдимия?
- А, знам го. Как нема да го знам. Той е рЕдко тъп и глупав, изобщо не му пука за клиентите, само гледа да им 'земе парите, пияница, к*рвар, чука редовно и твойта жена...
Съдията, прекъснал свидетелката и повикал прокурора и адвоката при себе си:
- Само нЕкой от вас да посмее да я пита нещо за мен, и ще ви осъдя вас двамата...