На вратата на публичен дом се звъни.Отваря ку*вата, оглежда се..няма никой!След малко пак...пак отваря, пак никой!Минали още 5 минутки, пак се звъни, отваря тя и пак никой!Но се чува глас:
- Еееей, тука долу!
Поглежда тя надолу и вижда некво джудже и му вика:
- Къв си ти, бе, мъник?
- Ми, аз съм джудже.
- И к'во правиш тука?
- Ми, търса жени!
- Че к'во можеш да правиш ти с жени?!Я се вий к'ъв дребосък си!
- Абе, може да съм дребен, ама я виж с к'во натискам звънеца!
Поетите от Омир още
та чак до Вазов в наши дни
възпяваха в безсънни нощи
все добродетелни жени.
Възпяват устните, косата,
гърдите като на коза,
възпяват ханша и бедрата,
ала забравят за гъза.
Жени, без гъз какво сте вие?
Кажете смело, без сръдня!
Не е то нещо да се крие,
ни само орган за пръдня.
Гъзът е нещо естетично
и кой не тръгва след жена,
която с крачки естетични
тъй смело си върти гъза?
Кажете още кой не зяпа,
кога жена се наведе?
Гъзът й, бялнат като ряпа,
с греховна сила го зове.
Не е ли вярно, че в кревата,
преди да почне любовта,
ни съблазнява нас жената,
като я хванем за гъза?
О, женски гъз, бъди прославен!
Надебелявай и цъфти!
Сърцата мъжки покорявай
и към съблазън ги води!!
По време на криза мъжът казва на жената:
- Жена, няма пари, няма работа, какво ще правим? Ти не си в първа младост, ама я излез на околовръстното – все ще изкараш някой лев.
- Как тъй, бе Васко?! Ама аз…
- Не се притеснявай, де, аз ще се скрия в храстите и ще те пазя.
Излизат двамата на околовръстното. Мъжът се скрива в храстите, а жената чака на пътя. По едно време спира някаква кола, от вътре се показва един мъж и пита:
- Какво предлагаш?
Жената объркана казва:
- Момент.
Прибягва до храстите и пита:
- Васко, какво предлагам, бе?
- Ами, любов, ма – казва Васко – какво друго.
Връща се жената при колата и казва:
- Любов предлагам.
- Колко струва? – пита мъжът
- Момент – казва жената и пак притичва до храстите
- Васко, колко струва, бе?
- Ами … 50 лв, няма да се дадеш за 5 лв, я…
Връща се жената и казва:
- 50 лв струва
- Аз имам само 15 лв – казва оня от колата
- Момент – пак прибягва тя до храстите
- Васко, тоя имал само 15 лв. Какво да го правя?
- Направи му една свирка, за 15 лв и толкоз. Връща се тя и казва на мъжа:
- За 15 лв само свирка
- Добре – отговаря оня и си сваля панталона.
Обаче, като се събул и се оказал доста надарен. Жената го поогледала:
- Момент - и пак притичала до храстите:
- Васко, бе, дай на човека 35 лв на заем...