В имота зад къщата имало едно дърво, на което трябвало да се отрежат няколко клона и една събота един мъж запалил резачката, подпрял стълбата и се покатерил да свърши тази работа. В другия край на двора, двете момчета на семейството ритали топка. И както често се случва в такива истории, топката ударила стълбата, тя се разклатила. Мъжът изгубил равновесие, отрязал си няколко пръста, при падането си счупил левия крак, който бил заклещен, а при съприкосновението на главата му с цимента, тя се сцепила, носът не издържал и от тялото му не издържали няколко ребра. Когато успял да вкара въздух в изпразнените си дробове, мъжът ревнал като заклано прасе на жена си, която пък си гледала нейната работа вътре в кухнята: - Аааай! Жено маааа! Аааай... Изскочила жената и като видяла мъжът си изплющян на плочника, целия в кръв, със сцепена кратуна, без няколко пръста, без няколко зъба, единият му крак гледа наобратно... без малко да припадне. - Божке! Какво стана, сърце мое? - Викай бърза помощ, ма! Да идват да ма закарват у болницата, ааай, че целия са потроших ма, ееей... Хукнала тя вътре да си вземе телефона и след малко се връща. - Мъжо бе, на моя му е свършила батерията, пък твоя блокиран, кажи паролата да го разблокирам! Станал мъжът, пообърсал се, поотупал се, понагласил си крака и казал: - А, нищо ми няма, к'во ша звъниш, ей сега ще ми мине кат' на куче...
Даниел Боримиров толкова го било срам от позорните загуби на Левски в Шампионската лига, че не можел да излезе от вкъщи. Един ден обаче решил да се поразходи като се маскира. Сложил си той перука, тъмни очила, малко грим и тръгнал. На улицата пред блока стояла една баба и си бъркала в носа. Минавайки покрай нея тя му казала: "Здравей Боримиров!". Боримиров много се изплашил и си казал: "Лелее щом тая откачена грозотия с криви крака ме позна, значи всеки би ме познал! Трябва да се маскирам по-добре!"
Прибрал се той вкъщи и се гримирал още повече, облякъл трикото на жена си, обул поовехтели дупчени обувки и наметнал небрежно един шал на Славия. Излязъл на улицата и си казал: "Таа мръхла ако пак ме познае се прибирам и няма да излизам повече!". Но минавайки покрай нея тя пак се провикнала:
- Здравей Боримиров!
Боримиров се ядосал и я попитал:
- Бабо, кажи ми моля те, как ме позна с тези очила?
- Е как няма да те позная бе, аз съм Топузаков!!!