Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула - онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
-Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова...
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де...
Президентът на Русия идва на почивка в САЩ. По време на обиколката си среща Американския президент близо до Ниагарския водопад. Двамата разговарят:
- Моите хора са страшно верни - казал руския президент.
- Не, не, моите са по-верни - отвърнал американския.
Така спорили дълго време. Накрая руският президент предложил да изпитат верността на хората си, като ги накарат да скочат във водопада. Двамата президенти извикали по един човек от охраната си.
- Скачай във водопада -к азал американския президент на своя телохранител.
- Не мога, сър, имам жена, деца.
- Скачай - заповядал руският президент.
Войникът се приближил до водопада и скочил. Долу го хванали с предпазните мрежи. Американският президент, впечатлен, се приближил до руския войник и му казал.
- Никога до сега не съм виждал такава вярност. Какво те накара да скочиш?
- Е, как какво? -отвърнал войникът - Та нали имам жена, деца.
В гората, в наши дни... - Ей, Червена Шапчице, май в кошничката ти има банички... може ли да си хапна? - Е, добре, Вълчо - хапни си... 10 минути по-късно. - Ало, мамо - изяде ги... да, забели очите, да - разгледах го, нормален размер вълк, не се скубе... ще стигне за две шапки и яка.
Сподели