Милиционер със здравословни проблеми минал през доктора, получил рецепта и оттам в аптеката: - Нали сте наясно, че свещичките не са за ор*лно приложение, а се поставят в ануса! - реди аптекарката докато изпълнява рецептата. Милиционерът кима мълчаливо - да не го помисли за прост - и с прибирането вкъщи виква от вратата: - Жена, имаме ли анус вкъщи? - Бе имаше някъде, ама аз нали подреждах тия дни, кой го знае къде е сврян. Я виж при Петрови, при тях всичко има. Звъни нашият на Петрови, тъй и тъй - анус. Чеше се Петров на вратата и вика: - Ааа, къде ти у нас такова нещо, подлъгал те е някой. Виж нагоре по етажите, все някой колега ще има. Тръгнал завалията по етажите - кой го занесъл на вилата, на кой му го свили от мазето, кой в службата го оставил. Навсякъде греда. Накрая поредния му рекъл: - Бе я виж при ония, пенсионирания полковник от последния етаж, все ще изрови отнякъде. Звъни милиционера, отваря пенсията: - Началник - ти баща, ти майка, а бе анус да ти се намира, че работата е много на зор? Изгледал го косо о.з. полковникът и язвително рекъл: - Имам, ама не давам! Щото всички така се научихте - взимате, а не връщате!
Починал Чапай! Решил Петка, като негов най-близък съратник, да напише стих за паметника. Седнал Петка и сътворил стих: - Стоит статуя с болшова х*я! Рука поднята, держит граната! Прегледал го редактора и казал: - Бе хубаво е ама този х*й тука... Преправил го Петка и го носи за преглед: - Стоит статуя с малекого х*я! Рука поднята, держит граната! Гледа редактора и пита: - Бе не може ли този х*й да изчезне от тука?! Пише пак Петка и носи за преглед: - Стоит статуя совсем без х*я! Рука поднята держит граната! Редактора вече тотално вбесен се разкрещял: - А бе изхвърли тоя х*й от тука бе!!! Връща се Петка, пренаписал всичко, но редактора го нямало и направо дал текста за гравиране върху плочата. Идва деня на откриването. Дърпат покривалото и що да видиш?!? На плочата пишело: - Стоит статуя! Рука поднята, но вместо х*я держит граната!