Наш българин ще качва Еверест. Тръгва той да качва, катери, катери и на средата една готина мадама със с*кси тяло му казва: - Ду ю уонт ми, ор ту съксийд? Той се замисля и казва: - "Съксийд, съксийд." И продължава нагоре. Катери, катери и 100 метра преди върха още по гореща и с*кси мадама, с голям бюст и дупе и го пита същото: - Ду ю уонт ми, ор ту съксийд? И той с лиги по устата, пак отказва и казва: - "Съксийд, съксийд". Продължава да се катери, стига върха вече и тъкмо да забоде знамето и един негър го увисил до колене и му казва: - Хай, дис ис Сийд, ду ю уант то сък Сийд?
Световен конкурс по психиатрия и терапия на наркоманиите чрез внушение. При финалното състезание, в челната тройка остават трима психиатри - американец, турчин и българин. За определяне на победителя, финалното изпитание е да му дадат група от десет наркомани, затваря се с тях за известно време, и който излекува повече от тях - печели.
Влиза американецът при наркоманите, и не излиза цял месец. Най-накрая излиза и води трима излекувани.
- Как го постигнахте?
- Ами, денонощно упорито им внушавах, че това е вредно за здравето... Но за съжаление - само трима успяха да се преборят с порока, но и това е успех...
Влиза турчинът, и той стои цял месец, но води петима излекувани.
- Ами, и аз им говорих, говорих, и след това взех лист и молив, нарисувах им едно малко кръгче, и им казвам "Виждате ли го това кръгче? Ето това е вашия мозък, като взимате дрога". След това им рисувам едно по-голямо кръгче: "Ето, такъв ще стане вашият мозък, ако се лекувате по моята система". Пак не е пълна успеваемостта, но е успех...
Влиза българинът, след един ден излиза, и след него всичките десет наркомани - излекувани. Шумни овации.
- Как постигнахте този огромен успех, сто процента?
- Ами, хич не си губих времето да им говоря. Взех лист и молив, нарисувах им едно малко кръгче, и им казвам "Виждате ли го това малкото? Ей това е вашият мозък, като взимате дрога." След това рисувам един голя-я-я-м кръг и им казвам: "А ето на това ще заприлича дупката нa задника ви, ако се лекувате при турския колега."
Един път младият Пушкин отишъл в едно село. Обичаят в това село бил какъвто и човек да дойде на гости да го поканят да преспи в къщата им. Пушкин отишъл в една къща и хората го поканили. Нагостили го и станало време за лягане, обаче единственото свободно легло било в стаята на дъщерята. Легнал, преструвайки се на заспал, Пушкин дочул разговора между майката и дъщерята който бил: Майката: - Дъще, ако се събудите през нощта и той те заговори, каквото и да ти каже, ти винаги му казвай - Не бива! Дъщерята: - Добре майко, ще послушам съвета ти. И така всички си легнали. Минали няколко часа, всички заспали и Пушкин заприказвал девойката: Пушкин: - Бива ли двама млади да са в една и съща стая, а да спят в различни легла? Девойката по съвет на майка си казала: - Не бива! Преместил се той при момичето. След малко пак попитал: - Бива ли двама млади да са в една стая, да лежат в едно и също легло и да са облечени? Тя пак казала: - Не бива! Съблякли се. След малко Пушкин пак попитал: - Бива ли двама млади да са в една и съща стая, да са в едно и също легло, да са съблечени и да не правят нищо? Девойката отново казала: - Не бива! И така на сутринта майката попитала дъщеря си: - Послужи ли ти съвета ми? Дъщерята разгневено отговорила: - Заради твоето не бива Пушкин цяла нощ ми го наб*ва!
Млад бизнесмен закарва малкото си момченце на детска градина. Времето е променливо, ту грее слънце, ту завалява дъжд.
Детенцето пита:
- Тате, защо времето ту се смее, ту плаче?
Бащата изнервен от платените сметки, заплати, задължения и недостига на време бързо му отговаря:
- Защото сега момчето ми, са се събрали дяволите при него и му казват, че ще вземат майка му и времето плаче, а после му казват, че ще вземат баща му и то се смее, защото те не знаят кой е баща му.
Детенцето: - Ама тате, коя е майката на времето?
Таткото: - Майката на времето е природата.
Детенцето: - А кой е баща му?
Бащата: - Ами сигурно е бизнесът, защото колкото повече работа имаш, толкова повече времето се подмладява, става мъничко и за нищо не стига.
Детето: - А на бизнеса тате, кой е бащата?
Таткото: - Ще да е някое правителство татковото, защото по всяко време му е...е майката!