На една жена й подарили вълшебно зайче. То й казало:
- Моля те, пусни ме от клетката и аз ще ти изпълня три желания.
Тя мислила, мислила и накрая се съгласила.
- Само че - казало зайчето - за да съм честен, трябва да те предупредя, че каквото поискаш за себе си, ще го получи и мъжът ти в десеторен размер.
- Няма проблеми - казала жената. Аз обичам мъжа си и той ме обича, така че нека и той да е щастлив.
- Какво е първото ти желание? - попитало зайчето, след като тя го пуснала.
- Да съм много красива!
- Няма проблем! И тя станала много красива, а мъжа й - 10 пъти повече.
- Второто желание?
- Да имам много пари!
Тя станала много богата, а мъжа й - пак бил 10 пъти по-богат от нея.
- Третото желание?
Мислила, мислила жената и накрая казала:
- Може ли да получа един малък инфаркт?
Предприсъединителен фолклор
Дядо и внуче
хайдушка балада
Я надуй, дядо, кавала,
след теб да викна, за запея,
че какъвто ни е хала -
живота стана епопея!
Да пея, дядо, и да плача,
за миналото наше, славно,
когато имахме водачи
и живеехме нормално.
След туй, дядо, какво стана?
Сякаш чума ни налегна -
слезнаха ония от балкана,
работата се затегна.
Кешким, да бяха си стояли
по върхове и по чукари
и още мандри те обрали
преди да станеме “другари”.
Мина се какво се мина,
друга напаст ни налегна -
както мислеха мнозина:
демокрация ненагледна!
Свириш, дядо, кавал плаче,
плаче жално и нарежда:
“демократа” имот влачи
и народната надежда.
Де да беше в турско време,
всеки би викнал: “Обира!”
Но сега си кротко дреме,
щото се “приватизира”.
Свири, дядо, да възпеем
и най-новата управа,
че дордето ний немеем,
тя ни дои като крава.
Няма, дядо, харамии,
липсват и воеводи,
всеки в дупката се крие -
дебне за изгоди.
Всенародната дружина
вкупом, дядо, се спомина!