Иван поканил един ден своя съсед Драган (добър приятел от много години) на по чашка и започнал да му оплаква мъките си.
- Ехххх да знаеш, Драгане, какво ме сполетя?
- Кажи Иване, с каквото многа ще ти помогна - нали за това с приятелите.
- Разбрах, че жена ми изневериавала, през целия ни 20 годишен брак и то с един и същи човек, под носът ми.
Възмутен, поклащайи глава, Иван зацъкал с език:
- Тц, тц, тц, ам че тиии... разбра ли го кой е???
- ДА.... - отговорил Иван - разбрах. Даже и му сипах отрова да го убия тоя, сасипник.
Засмял се Драган:
- Ама аз скоро не съм чувал някой да е умирал от отравяне бе, Иване.
- Ха ми неее... то щото отровата бавно действа, но мога да те уверя, че вече си започнал да посиняваш!
- АМАААА?!?!?!?! ЗАЩО??? ИВАНЕ... АЗ НЕ СЪМ БИЛ С ЖЕНА ТИ!
- Ее знам де, знам - казал спокойно Иван. - Ама нали каза, че с каквото можеш ще ми помогнеш, та реших да пробвам отровата първо на теб, да видим дали действа.
Сали и Айше излезли да се разходят и седнали в една кръчма. Сали нямал пари и затова помолил Айше: – Айше, ако черпиш една мастика, довечера ша ти праим много хубаво. – Готово бе, Сали – рекла Айше и му взела една мастика. Изпил мастиката Сали, но му се приискало още една и пак се примолил: – Айше, ако черпиш още една мастика, довечера ша ти праим много, ама много хубаво. – Няма проблем бе, Сали – рекла Айше и поръчала втора мастика. Изпил и тая мастика Сали, но искал още. – Айше, ако черпиш още една мастика, довечера ша та праим да умиргаш. – Тъй та искам бе, Сали – рекла Айше и поръчала третата мастика. Тръгнали да си ходят, прибрали се и легнали. Обаче мастиките ударили Сали и той задрямал. Айше чакала, чакала и го сръгала. – Айде бе, Сали! Нали щеше да ма праиш да умиргам? – Живей ма, Айше, живей! – рекъл Сали.