Пътувам. Преминавайки през някакво затънтено градче, решавам да спра, за да се поразтъпча, пък и едно кафе да изпия. Докато ми сервират кафето, вече съм заобиколен от неколцина мургави сънародници, които са твърдо решени "много ефтино, бате" да ми продадат някаква златна верижка. Рапърска! Като за доберман! "Само 50$, бате!" Развеселен се пазаря с тях, докато си пия кафето, и накрая си стискаме ръцете на 30 и сделката се осъществява. Естествено, както си и очаквах, верижката се оказва менте... Както впрочем и 50-те $ с които я платих... Но двайсете, които ми върнаха, си бяха съвсем истински.
Баба Дона върнала на село от града и разказва на приятелката си баба Гина:
- Да знаеш какво е хубаво в града, качих се в един рейс, па едно любезно младо момче ми направи място, седнах, ееей, ама друго си е градското, и на обноски ги учат, и всичко.
Решила баба Гина и тя да види свят, отишла в града и хоп! Веднага се качила в първия автобус, който видяла. Седи едно младо момче там, веднага застанала баба Гина до него и му вика:
- Айде момче, стани да седна, че съм стара жена.
Момчето й вика:
- Бабо, целия автобус празен, ти точно мойто място хареса! Иди седни назад някъде, не ме занимавай, моля те!
А тя:
- Айде бе, момче, стани, направи ми място, нали в града уж на обноски ви учат...
- Е виж колко празни места има седни там...
Така се препирали известно време, пък накрая момчето вдигнало рамене и рекло:
- Maмка му, пак ще карам прав!