Олимпийски игри, финали по борба. Треньор дава последни напътствия на борец:
- И внимавай много! Твоят противник има коронен номер. Досега никой от неговите съперници не е успял да се справи с неговия захват.
- ОК, тренер! Ще се постарая.
Още не започнала схватката и борецът попаднал в коронния захват. Виждайки, че неговото момче не може да направи нищо, треньорът се разстроил и се прибрал в съблекалнята. В съблекалнята работи телевизор. Треньорът вижда, че публиката, станала на крака, аплодира неговия състезател. След награждаването треньорът пита:
- Как успя да се измъкнеш от тоя захват?
- Разбираш ли, тренер. Щом мачът почна и оня ме хвана. Седя аз и не мога да мръдна, а той ме усуква отвсякъде, вече не мога да дишам. Викам си - ще се предавам. Изведнъж гледам, пред очите ми висят топки, повдигнах си главата и ги захапах с всички сили...
- А стига бе, това не е спортсменско! Не можеш да се измъкнеш по този начин от захвата...
- Ти ще кажеш, тренер! Въобще не можеш да си представиш на какво е способен човек, като се захапе с всички сили за топките...
Разговор между българин и американец. Абе, вие българите, целия хляб ли ядeте? Българинът го погледнал и смутено казал: - Да, защо? - Щото ние в Щатите ядем само мекото. Корите и трохите ги събираме, преработваме ги, правим кроасани и ги изнасяме за България. Българинът продължил кротко да закусва, а янкито, продължавайки да мляска с дъвката, и се обадил отново: - А ти и конфитюра ли ядеш? - Mда - промърморил, човечецът… - Ние в Америка ядем само пресни плодове. Остатъците ги събираме, преработваме, правим конфитюр и го изнасяме за България. Българинът вдигнал глава и казал: - Вие, американците, какво правите с през*рвативите, след като ги използвате ? А американецът уверено казал: - Как какво, хвърляме ги. - А ние във България ги събираме, преработваме ги, правим дъвки и ги изнасяме за Щатите…