Предисторията: Един хазяин си търси наематели. Решава да отиде при брокер и му обяснява, че иска тихи хора, защото на долния етаж живее той със семейството си и не иска постоянно някой да му тропа. Обаче брокерът все му намирал некви хеви грънч траш и тем подобни метъли, които само тропали по барабаните и дращели по китарите, и хазяинът изкукуригъл най-накрая и отишъл при брокера:
- Абе, ти, да те е*а у гъза, що не вземеш да ми пратиш един цирк горе, белким малко по-тихо стане?
- Споко - отговорил брокерът - сега съм ти намерил едни, че муха да жужне, ще се чуе.
Така и станало. Отишли да живеят на горния етаж над хазяина едно семейство глухонеми. Мъж, жена и тъща. Хазяинът много се зарадвал. Една седмица живели хората горе и наистина нищо не се чувало. Втора седмица живели - верно муха да жужне, ще се чуе. Трета седмица - семейството все едно било погре*ано живо. На четвъртата седмица обаче хазяинът се попритеснил какво става с тия хора и решил да им отиде на гости да ги види, пък и да им каже да не се притесняват, че и чиния да счупят, не е болка за умиране. Качил се той и звъни на звънеца, обаче те нали глухонеми и не чуват. Решава хазяинът да вземе ключа и да влезе направо. Така и направил. Влезъл вътре и какво да види: Жената гола до кръста и се пляска с пачка пари по ц*ците, мъжът хванал тъща си на задна и яко я опъва, а на всичкото отгоре и разтворил един чадър над нея. Хазяинът се облещил, щял да повърне при гледката на косматите ц*ци на жената и решил веднага да ходи да се разправя с брокера.
- Ей, смотаняк грозен, да те е*а в гъза, животно проклето, да ти се роди таралеж, та да не можеш да си погалиш детето, майка ти стара, ти кви ми ги прати на мен бе? Някви съвсем за лудницата... (и му разправил какво станало)
- Споко - казал съвсем спокойно брокерът - те така си говорят.
- Абе какви ми ги говориш? Как така си говорят? - почудил се хазяинът.
- Ми, ето така... Жената казала: "Ходи` да купиш мляко!", а мъжът отговорил: "Да ти е*а майката ма, не виждаш ли, че дъжд вали?!".
Шеймъс и Мърфи си пийвали кротко бира, но нямали много пари. След като си пребъркали джобовете, едва събрали едно евро. Мърфи казал:
- Чакай малко. Имам една идея.
Отишъл в съседния месарски магазин и се върнал с една голяма наденица.
- Да не си полудял?- възмутил се Шеймъс. - Сега не ни останаха никакви пари!
- Не се тревожи- успокоил го Мърфи. - Само прави това, което ти казвам.
Двамата влезли в една кръчма и Мърфи мигом поръчал две големи халби "Гинес" и две чаши уиски "Джеймисън".
- Ама ти вече наистина си се смахнал!- притеснил се Шеймъс. - Знаеш ли какви неприятности ще си навлечем? Та ние нямаме никакви пари!
- Не се тревожи, имам план- уверил го с усмивка Мърфи.- Наздраве!
Пресушили чашите си, послеМърфи казал:
- Слушай сега. Ще пъхна наденицата в цепката на панталона си и ще я закрепя с ципа. Ти ще коленичиш и ще я лапнеш.
Барманът ги забелязал, изпаднал в дива ярост и ги изхвърлил.
Шеймъс и Мърфи продължили в същия дух, кръчма след кръчма- обръщали чаша след чаша, при това съвсем безплатно. Накрая, в десетата кръчма Шеймъс с последни сили рекъл:
- Мърфи, не мога повече. Пиян съм и вече не усещам коленете си!
- А как мислиш се чувствам аз?- троснал се Мърфи. - Изгубих наденицата още в третата кръчма!