В двореца на царя живял неговият млад и верен коняр. Той бил верен, но имал едно тайно и опасно желание - да полиже големите и сочни ц*ци на царицата! Един ден не се сдържал и споделил с придворния лекар мъката си. Лекарят помислил, смилил се над човешката неволя и казал:
- Има начин да ти помогна, но в момента имам нужда от малко пари. Съгласен ли си?
- Колкото кажеш, само сбъдни мечтата ми - светнали очите на мераклията.
Още на следващия ден лекаря издебнал царицата докато се къпе и насипал в сутиена й гъделичкаща пудра. Излязла царицата от банята, сложила сутиена на пищните си гърди и пудрата мигом подействала. Сърбят я ц*ците... не се трае! Мигом отърчала при царя и му ревнала, а той... естествено ревнал да дойде лекаря. Минути по късно, лекаря замислено преглеждал царицата, почесал по брадичката и мъдро казал:
- Болестта е рядка, но лечима. Тук в двореца живее един коняр. Той трябва четири часа да ближе гърдите на царицата. Друг лек няма!
Какво да направи царя? Повикал коняра при себе си и му обещал да го набучи на кол ако някой узнае какво ще се случи.
Сбъднал мечтата си младия коняр. След като приключило всичко дошъл лекарят и помолил:
- Плати ми, нали обеща.
- Какво? Я си гледай работата, изнудвач такъв.
Лекарят въздъхнал, навел глава и си тръгнал.
На следващият ден се чука на вратата на коняра. Отваря той, а насреща му лекаря:
- Здравей приятелю, има заповед веднага да се явиш в двореца. Познай кой го сърби к*ра! ! !
На един много расов кон, спечелил 1000 конкурса му намерили една още по-расова кобила. Ама кобилата била даже още по-здрава, хубава и расова от коня. Чифтосали ги и им се родило конче. То пък взело само най-доброто от родителите си. Расово, та расово! Красиво. Силно. Като поотрасло ги завели на курорт в планината през зимата. Радват се конете, тичат из снега, пълно щастие. Абсолютна идилия, докато в един момент кончето се засилило, но се подхлъзнало и не успяло да спре преди пропастта. Хоп! Паднало зад ръба. Майка му запрепускала да му помогне, но и тя се подхлъзнала и паднала в пропастта. Тогава конят се приближил бавно, за да не се подхлъзне и той, после погледнал надолу. Гледал втренчено в потрес известно време и когато осъзнал какво се е случило, решил, че няма смисъл да живее повече и след няколко минути размисъл сам се хвърлил в пропастта. Тогава някъде от отдолу се чул раздразнен, провлачен, пиянски глас:
- Ай стиа сте съ замергъли с тиа кониевйе, бе, деейба ваш'та мама ненормална!
Сподели