Двама ВиК техници, стар - опитен и млад - стажант, стигат до мястото на повредата - канализационно-отходна шахта, вътре лайна догоре!
Стария без колебание се съблича и се гмурка вътре. След малко изплува:
- Ключ 16!
Младия подава. Онзи пак се гмурка, изплува:
- Ключ 20!
Младия подава...
- Трети ключ!
Минава време, стария се помотал там, изплува - фекалиите се оттичат. Аварията е ликвидирана. Излиза от шахтата, поизчиства се, и с гордост произнася:
- Учи се, младежо, иначе цял живот ще подаваш гаечни ключове!
Живяли някога две приятелки. Те така ненавиждали мъжете, че си обещали, никога да не се омъжат. Преселили се в една квартира. Даже си взели и котка. И поради жестоката ненавист към съществата от мъжки пол, не пускали котката да ходи навън при котараците.
Минало много време и изведнъж се появил младеж, който нарушил идилията, като взел за жена едната приятелка. Със сълзи на очи се разделили двете, когато младоженците тръгнали на сватбено пътешествие. И обещала омъжената на своята приятелка, всеки ден да ѝ изпраща телеграми.
Минал ден, минали два, минала седмица - никакви вести от малдоженците. Едва на третата седмица се получава телеграма. Развълнувана втората приятелка отваря телеграмата, а вътре пише: "ВЕДНАГА ПУСНИ КОТКАТА НАВЪН!"
Върви си лисицата през гората и гледа една врана, която лети назад. - Ей, Врано, ти да не си се побъркала нещо, ма? Защо летиш назад? - Защото, Лисо, сега е демокрация! Лисицата седи и си мисли: - “Щом е демокрация и аз ще взема да вървя назад.” Станала и тръгнала назад. Върви си тя на заден ход по пътеката и изведнъж от едни храсти изскача вълкът, и както си върви тя заднешком я сграбчва, и й хвърля едно яко ч*кане. Върви лисицата отново през гората и едвам се държи на краката си. Гледа враната лети отново назад. - К'ва е тая демокрация, ма? Вълкът преди малко ми строши лагерите... - Ами, лисо, тя демокрацията е за тия горе, тия дето са долу и с демокрация и без демокрация, все ще им трошат лагерите...