Преди 1989 г.в Детмаг влиза майка с 6-годишния си син да разгледат какво има.Малкият си харесал някаква играчка,но майка му се мъчи да му обясни,че сега нямат толкова пари.
-Не можем сега, миличко, като вземе заплата тати, тогава ще дойдем пак.
-Знам си аз, пак ще ме излъжеш, а аз нямам с какво да си играя.
-Няма, обещавам! Хайде сега да си ходим и като се приберем, ще си играем заедно.
-Добре, ама на "семейство".
-Добре, добре, на каквото кажеш.
Прибрали се в тях и малкият от вратата още наредил:
-Ти върви в спалнята и ме чакай на леглото съблечена!
Майката се учудила много на това, но нали обещала, пък и била любопитна да види как ще се развият нещата по-нататък.
Пет минути след това тя вече лежала на леглото чисто гола и чакала. В това време в стаята се появил малкият с препасана хавлия на кръста, подпрял се с една ръка на касата на вратата и казал:
-Майка ти и боклук да е.а, само за е...е си мислиш, а не можа да намериш пари да купиш на детето си една играчка!
Блондинка се качва в самолет и сяда в бизнес класа.
– Но госпожице, Вие сте за икономичната! - поправя я стюардесата.
– Аз съм блондинка, хубава съм, летя за Лондон и няма да се махна. – настояла тя.
След малко пристига вторият пилот:
– Но госпожице...
Последвало вече познатото… хубава съм, летя за Лондон и няма да се махна! Всички се видели в чудо, инат.
По едно време първият пилот попитал какво става, и получил отговор:
– А бе, има тук една блондинка.
– А бе, защо не казахте по рано жена ми е блондинка.
Пристигнал той при злополучната блондинка и и прошушнал нещо на ухо, при което тя скочила и изкрещяла:
– Ама, защо не ми казахте!
Грабнала багажа и хукнала към мястото си. Всички били парализирани.
– Какво и каза? – попитали първият пилот.
– Ами, казах и, че бизнес класата не лети за Лондон.
Хубава си, супер тяло, хубави очи, ама имаш дъх сякаш някой е срал в устата ти! Младежът получава плесница. След половин час пак отива при нея: - Извинявай! Аз наистина те харесвам! - Благодаря! - Ей, ама само да не беше дъха ти! Сякаш някой е срал в устата ти! Отново плесница. Младежът отива за съвет при бармана. Бармана го скастря: - Ти си голям тъпанар, бе! Как ще кажеш така да една жена! - Ама то наистина мирише! Сякаш някой срал вътре в устата й! - Гледай сега. Отиди пак при нея, извини й се, и я попитай: "Да не би да сте ходила на зъболекар? Разбра ли? - Окей! Ще опитам… Отива пак при нея: - Извинете, пак съм аз. Да не би да сте ходила днес на зъболекар? - Да! – усмихва се момичето – Затова мирише. Сложиха ми мост! - А, да, разбирам… И кой е срал под моста?
Чапаев изпратил Петка да учи. Скоро получава от него писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи."
Отива Чапаев: "Какво, бе, Петка?". "Ами погледни навън", отговаря Петка.
Гледа Чапаев, в отсрещния прозорец голи жени. Захваща се Чапаев, прави един висок зид на улицата и скрива жените.
Прибира се Чапаев и вкъщи го чака ново писмо: "Чапаев, ела веднага, тук не може да се учи." Отива той и Петка му казва: "Качи се на масата и погледни." Качва се Чапаев, поглежда и пак се виждат жените. Пак зида Чапаев, прави зида по-висок и си отива.
Вкъщи обаче ново писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи!" Отива той, Петка му казва да се качи на гардероба, вижда Чапаев жените, прави по-висок зида и си отива.
И пак: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи". Хваща той влака, пак пита "Какво, бе, Петка?".
"Ами качи се на гардероба."
Качва се Чапаев - нищо не се вижда.
"Наведи се още малко", вика Петка, ама пак нищо.
"Още, още малко."
Накрая Чапаев толкова се навел, че паднал с трясък от гардероба и Петка рекъл:
"Е така може ли да се учи?"
Каква е разликата между а, а, а и
а, а, а, а, а?
10 сантиметра.
А между а, а, а, и оооох, оххх, оххх?
Не в тази дупка.