Във влака София-Бургас пътуват студент, бизнесмен, пенсионер и прос*итутка.
Като се зачеква темата за с*кса и тарифата, прос*итутката казва по 10 лв. на всяко вкарване и всяко изкарване.
След чопа, първи е младежът и другите излизат от купето.
След пет минути, излиза той и влиза бизнесменът,15 минути по-късно идва ред и на старецът.
Минават 5, 10, 15, 20, 30 минути, минава час, и ония вече влизат, да видят какво става, а старецът се обръща и казва:
-Абе, момчета, дайте 10 стотинки да го изкарам бе.
Иванчо се прибира от училище, баща му го пита какво са учили. - Политическото устройство на държавата, но нещо не го разбрах. - Много просто, сега ще ти обедня. - казва баща му. - Аз работя и изкарвам парите, значи аз съм капитала. Давам ги на майка ти, тя е ги разпределя, за каквото трябва, тя е правителството. Майка ти нарежда на домашната прислужница, какво да прави, значи прислужницата е работническата класа. Дядо ти се бърка навсякъде и следи за реда, точно като профсъюза. И за кого правим всичко това - за теб, значи ти си народа, и за твоето по-малко братче, защото то е бъдещето. Разбра ли сега. Иванчо се почесал по главата: - Май ще трябва да си помисля една нощ.. През нощта братчето му се наакало, разревал се и събудил Иванчо. Той отишъл в спалнята, гледа баща му го няма, майка му хърка и не се събужда. Отишъл да търси домашната прислужница и намира баща си при нея в леглото, толкова зает, че не го забелязва, а през прозореца, дядо му шпионира. Върнал се отново в детската. На сутринта баща му попитал, дали Иванчо е разбрал обяснението му от снощи. - Тате, всичко ми е ясно. Капитала чука работническата класа, правителството спи, прогсъюза само гледа, народа го игнорират, а бъдещето лежи в лайна...
Сподели