Аврам станал на 14 години. Баща му Исак решил да го изпрати в съседното село при Моше Търговецът да учи занаят. Минали два месеца, но от сина му нямало никаква вест. Затова Исак се качил на магарето си и отишъл да провери на място, какво точно се случва със сина му Аврам. Притеснен, Исак влиза в магазина на Моше и още от вратата пита: – Мошееееее! От два месеца нямам новини за сина си! Какво става? Ще го бъде ли за търговец? Доволен ли си от него? Справя ли се? – Оооо, Исак! Много съм доволен! Невероятен е! Всичко що види и го продава! Пазарлъкът му е в кръвта! Продава развалени домати за здрави! Продаде дори вкисналото вино за ново! Страхотен търговец ще стане от него. - А, някакви проблеми! Има ли нещо, за което да се притеснявам? - Абе, има нещо което ме тревожи, но не знам как да ти го кажа. Струва ми се малко ЛАБИЛЕН! Като връща ресто и реве!!!
Колкото пъти Вълчо срещал Зайо, толкова пъти го оправял. Зайо не издържал и се оплакал на лъва. Царят на животните осъзнавал, че е несправедливо, но Вълчо не бил кой да е и за това отсъдил, че Вълчо ще такова Зайо, но само веднъж на ден. Не останал доволен Зайо, но се примирил. На другия ден, на сутринта излязъл на разходка и Вълчо веднага го издебнал и оправил. На обяд се повторило всичко, Зайо се възмутил: - Вълчо, какво става, нали беше само по веднъж на ден? - Ами това е за утре! И така продължило. Зайо, за да не се обърка, взел да си води бележки. Една хубава заран Лиса, докато се разхождала из гората, съзряла Зайо на една слънчева полянка, целият затрупан с бележки, дращи с молив, отмята нещо, ядосва се: - А бе, Зайо... Какво става? - Лисо... Да ми се махаш от главата, че не стига, че непрестанно ме таковат, ами и съм затънал в бумащина....