Пътува си един мъж с колата по пътя... вижда стопаджийка, качва я и тръгва приятен разговор. След 30-40 километра той казва:
- Булка, както си говорим така приятно, виждам че си допадаме, та какво ще кажеш да свършим и хубавата работа...
- Еее, ама аз съм омъжена, обичам си мъжа и не искам да му изневерявам...
- Нищо де, аз само така...на майтап...попитах...
Пътуват още две минути в мълчание и размисъл и жената се обажда:
- Ти...на майтап ли каза?...Щото ако е на майтап...може...
Отбил човекът, свършили работа и уморени и доволни си лежат. В един момент жената:
- Ама ти си бил голям майтапчия, бе...
- Абе аз дали съм майтапчия не знам, ама ти колко майтап носиш...
Приятните, добри мъже са грозни.
Красивите мъже не са приятни и добри.
Красивите и приятни мъже са гейове.
Красивите, приятни и хетеросексуални мъже са женени.
Мъжете, които не са чак толкова красиви, но са приятни, нямат пари.
Мъжете, които не са чак толкова красиви, но са приятни и при това с пари, смятат, че ги преследваме заради парите.
Красивите мъже без пари преследват нашите пари.
Красивите мъже, които не са чак толкова приятни и са донякъде хетеросексуални, не смятат, че сме достатъчно красиви.
Мъжете, които ни смятат за красиви, които са хетеросексуални, донякъде приятни и имат пари, са прасета.
Мъжете, които са донякъде красиви, донякъде приятни, имат достатъчно пари и - слава богу! - са хетеросексуални, са стеснителни и НИКОГА НЕ ПРАВЯТ ПЪРВАТА КРАЧКА!
Мъжете, които никога не правят първата крачка, автоматично загубват интерес, когато ние поемем инициативата.
ИМА ЛИ НЯКОЙ НА СВЕТА, КОЙТО МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ МЪЖЕТЕ?
Мъжете са като хубавото вино. В началото са гроздови зърна, и е наша работа да ги смачкаме, и да ги държим на тъмно, докато узреят и се превърнат в нещо, с което ще ти е приятно да вечеряш.
92-ра година... Капе кранчето на парното, навеждам се да попия с един парцал, и котката ме лефна за топките, стреснах се, и си разцепих главата в кранчето на радиатора... Текна кръв, за малко да припадна, дойдоха санитари с линейка, ама трябвало да ме шият в Пирогов... Тея двамата санитари ме мъкнат по стълбите към втория етаж с носилка, а аз им обяснявам как съм си разцепил главата заради котката на гаджето. Изпуснаха ме от смях, и си счупих китката по стълбите... Прибрах се на другия ден, сякаш от фронта, гипсиран и бинтован... Та който няма късмет, няма, сляпа неделя му казват.
Един линуксаджия умрял и се явил при свети Петър. Свети Петър разгърнал книгата, потърсил и казал:
- Не, ти не си за тук, ти си за ада.
Изведнъж изкочили едни черни дяволи и замъкнали специалиста надолу. Навлезли в ада и минали девети кръг, осми кръг, седми... Линуксаджията изплакал:
- Ама къде ме водите, бе?
- Спокойно, ще видиш. – отговорили дяволите.
Минали шести, пети и все по-навътре. Линуксаджията извикал:
- Ама толкова ли съм грешен, бе?
Дяволите казали:
- Спокойно, ще видиш.
Стигнали до центъра на ада. Там самият сатана седял пред един компютър. Като видял това, линуксаджията проплакал:
- Леле, сега какво ще ми правите?
Сатаната казал:
- Нищо няма да ти правим. Сядай и ми оправи джентоото.
Линукс специалистът учудено попитал:
- Ама нали това е адът?
- Какъв ад, бе, това е дипендънси хел! – отговорил сатаната.
Сподели