Един отишъл на война и не щеш ли, парче от граната отхвръканало и му откъснало чепа с все м*дете. Направили му операция, лекували го, та останал жив. Върнал се той у дома, ама какво да прави, като е без онуй? Как ще уважава жена си? Пък го било страх, че ако не я клеца той, тя ще се научи да прави с*кс с други мъже. Мислил, мислил, па отишъл в града да му направят гумен чеп и вместо кайсии - една кесия с мляко. Върнал се и взел да оправя жена си с гумения чеп. Вкарва го в тъмното и мърда, мърда, накрая стисне мехурчето с млякото и то пръсне в сливата и. Изкарал така една-две години. Ама по едно време гледа - шкембето на жена му взело да расте. Напсувал я на ума си, решил, че е правила с*кс с други мъже, та затуй я завел в града на доктор. Кога я прегледали - що да видят! В тумбака и - осем пити кашкавал, три кила сирене и едно котле извара!
Една млада жена си вървяла по центъра, когато без да иска настъпила Вълшебното Лайно. Изведнъж се озовала назад във времето – далеч в каменната епоха. Гледа планини, гори, диви животни... Много се уплашила. Тръгнала покрай един поток да търси хора. Вървяла няколко дни, а нощите прекарвала завита с листа и клони. Една сутрин забелязала пушек до някаква пещера. Гладна и премръзнала се затътрила с последни сили към мястото. На входа седял праисторическият човек. Приличал на бизон – едър мъж, брадат, с дълга гъста коса. Чоплел кокали пред огъня. Като видял момичето, скочил с каменната си брадва в ръка: - К’ва си ти, ма? - Изгубих се, господине. Моля те, вземи ме да живея в твоята пещера! – примолила му се девойката. - Мах’са от тука, ма. – отвърнал грубо ловецът с тежкия си глас. - Моля те, моля те, ще се грижа за теб, ще пера кожите, ще ти чистя, ще ти готвя, ще поддържам огъня... само ми позволи да остана при теб. - Не, разкарай се. Не ми трябваш. - Много те моля, гладна съм и ми е студено. Страх ме е от дивите зверове, не ме оставяй сама! Праисторическият човек я съжалил и пуснал девойката вътре. Взел си копието, лъка, стрелите и поел на лов. Обърнал се назад, а тя весело му махала. Вечерта се прибрал, носейки на рамо убита сърна. Пещерата била подредена, кожите изпрани, огнището преместено на по-уютно място, така че да се виждат рисунките на стопанина... женската ръка личала навсякъде. В каменната тенджера къкрела ароматна чорба, а в дървената паница имало сок от ферментирали круши. Първобитният човек отрязал единия бут на животното, а тя опекла месото с набрани по-рано подправки и грудки. Пийнали, хапнали (тя му направила забележка да не мляска като свиня). Поговорили си. Гледали с усмивка все още младото рохко небе. Станало късно. Легнали завити под новия козешки юрган. Той захъркал, тя го прегърнала, той се обърнал, тя го целунала. Последвало сношение с мозъчни изригвания. На сутринта ловецът станал рано. Замислен седнал до димящото огнище. Погледнал надолу и казал на себе си: - За това ли си служила, кожена пръчице?! А аз цял живот да чупя костенурки с тебе?!
Лъвът събрал цялата гора и издал заповед:
- От днес нерегламентираните полови контакти да са максимум веднъж седмично... Писна ми всеки да е*е всеки. Трябва и някаква работа да се върши все пак тука...
В това време лисицата се ухилила на заека:
- Ееее, Зайо, Вълчо няма да те такова по 3 пъти на ден вече.. ще си поотдъхнеш...
На следващия ден си върви вълка и.. Я.. Зайо.. и ТРЯС...
- Зайо, запиши си, че за тази седмица съм те еб*л...
На следващия ден си върви заека и изкача вълка зад един ъгъл и.. Я.. Зайо.. и ТРЯС...
- Зайо, тази седмица съм те еб*л вече, та си запиши, че това ти е за следващата седмица...
На следващия ден.. пак така... и вълка разправя:
- Абе зайо... нещо объркахме отчетноста.. дай тефтера да погледна... аха.. тази съм.. следващата съм.. е, значи запиши си, че това ти е за по-следващата седмица..
И върви си заека с клепнали уши по горската пътечка и го среща лисицата.
- Е, зайо, по-добре ли е така с новата наредба?
- Абе заеби.. същата работа само в една допълнителна бумащина затънахме.
Един човек се прибрал късно от работа, както винаги изморен и изнервен, а на вратата го чакал неговият малък син.
- Тате, може ли да те попитам нещо?
- Разбира се, какво има?
- Ти каква заплата получаваш?
- Това не е твоя работа… – намръщил се бащата – и защо ме питаш такова нещо?
- Просто искам да знам, моля те, кажи ми, колко получаваш за един час?
- Щом толкова искаш да знаеш – 20 лева…
- О… – детето се замислило – Тате, може ли да ми дадеш 10 лева?
- Ако искаш пари от мен, за да си купиш някоя глупава играчка или някоя друга глупост, - ядосал се бащата – заминавай в стаята си и лягай да спиш! Как може да си такъв егоист! Аз работя по цял ден и съм толкова уморен, а ти ме занимаваш с такива неща…
Детето тихо отишло в стаята си и затворило вратата. Бащата седнал и макар че бил ядосан, се замислил над въпросите на сина си. След около час, вече доста по-спокоен, се зачудил дали пък тези пари не му трябват за нещо важно… Това били само 10 лева, а и не се случвало често детето да му иска пари. Бащата отишъл в детската стая.
- Не спиш ли? – попитал той.
- Не, тате, просто си лежа – отвърнало момчето.
- Съжалявам, имах тежък ден и се отнесох доста грубо с теб – казал бащата - Ето, вземи парите, за които ме помоли.
Детето се усмихнало.
- О, тате, благодаря ти! – радостно възкликнало то - След това бръкнало под възглавницата и извадило още няколко измачкани банкноти.
Виждайки, че детето има още пари, бащата отново се намръщил. А малчуганът събрал банкнотите, внимателно ги преброил и погледнал към баща си.
- Защо ме молиш за пари, след като вече си имаш? – попитал бащата.
- Защото бяха недостатъчно. Но сега вече ще ми стигат. – отвърнало детето – Тате, тук са точно 20 лева. Мога ли да си купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано от работа, защото много искам да вечеряш заедно с мен и мама…
Сподели