Двама студенти първокурсници пият кафе и пушат цигари пред университета и гледат с надървени погледи най-готината от колежките им, руса, висока, с огромни ц*ци, ненормално красива, перв*рзна физиономия, абеее... супер! Момичето с грациозна походка отива до банкомата пред корпуса, тегли кинти, обръща се към тях (лека непринудена усмивка), след което се запътва към Мерцедес с дебеловрат богат кретен на предната седалка, качва се при него, целува го и отпрашват. В този момент от университета излиза преофесор, и докато тегли кинти от банкомата, като вижда омагьосаните физиономии на студентчетата им казва:
- К`во я зяпате тая?! Не е за вас! Не знаете ли какво е общото между момичета като вашата колежка и този банкомат?
Студентчетата се споглеждат... вдигат рамене, а професора се захилва и казва:
- Ами, и двете дават на този, който има!
Историята се разказва независимо, както в Русия, така и у нас, та има сериозна вероятност да се е случила наистина:
Момчета от Пловдивско купуват нов руски лекотоварен автомобил "ГАЗель", за да развозват домати и краставици от оранжерията си. Добре ама още през първите няколко дни експлоатация установяват, че нещо в каросерията чука - метал върху метал. Неколкократно изпразват всичко отзад, включително се вадят резервни гуми инструменти, проверява се за нещо забравено по ъглите и под черджетата - НИЩО - щом автомобилът потегли и се друсне някъде, почукването започва!
Накрая един ден им писва, намират няколко часа свободно време, тиха полянка и един чифт медицински слушалки и докато двама от тях леко разклащат на ръка "Газелата", то третия лази със слушалките по пода на товарното отделение, за да локализира почукването. След 30-40 минути местоположението на източника на звука е определено с точност до около 15 сантиметра и се оказва ВЪТРЕ в централната, поддържаща каросерията греда (забл.: тая греда представлява профил с приблизително квадратно сечение, образуват от заварката на два други П-образни профила, със страна около 15см). Маркират мястото, връщат се в гаража, вадят ъглошлайф и изрязват едно парче от гредата, колкото да надзърнат вътре.
Когато парчето пада, точно насреща му се оказва една гайка - М24 - закрепена на края на къса (към 10-12см) верижка, а другия край на верижката пък е прикапан с лека заварка, къде средата на горната стена на съставната греда. На верижката виси и пластмасов маркер, от тия, дето се слагат по ел-инсталациите и се надписват с неизмиваем туш. На този също има надпис. Прочитат го: "Молодец! Нашел!" ("Юнак! Откри я!")
Момче от провинцията кандидатства на работа в голям универсален магазин в Ню Йорк. Шефът го назначава на поробен срок.
Първият му работен ден е дълъг и изморителен. В 5 часа шефът пита хлапето колко продажби е извърпило.
- Само една - отговаря момчето.
- Как така само една - ядоства се шефът - Повечето продавачи правят по 20- 30 продажби на ден. И колко пари докара?
- 333 334 долара.
- Как го направи? - не може да повярва шефът.
- Ами, дойде един мъж, на когото продадох първо малка кукичка, после средна кукичка и накрая голяма кукичка. После му продадох малка въдица, средна въдица и накрая голяма въдица. Попитах го къде ще ходи за риба, а той отвърна: "В океана". Заведох го на щанда за лодки и му продадох скутер. Той се притесни, че фолксвагенът му няма да може да тегли скутера, затова го заведох в отдела за автомобили и му продадох джип.
Шефът отсъпил две крачки назад и възкликнал учидено:
- Продал си всичко това на човек, който е поискал само една кукичка?
- О, не - отвърнало момчето - Той дойде да купи тампони на жена си, а аз му казах: "И без друго уикендът ти е провален, защо не отидеш на риба?"
Връща се една мутра от Африка и се среща с негов познат:
- Абе, ловува ли из Африка, някой тигър не уби ли?
- Не, размножителния им период бил сега и...
- Е добре, някой слон не удари ли поне?
- Не бе, те пък защитени вече, не може...
- Е добре, нищо ли не уби там?
- А как? Цял камион "носърчета" съм натоварил.
Другия пълен шах...
- К'во е тва носърчета?
- Е не знаеш ли? Носърчета...
- Е не знам, какви са тия?
- Еми карам си аз из саваната с джипа, слизам по едно време с пушката из високата трева и дебна... и по-едно време изкачат тез срещу мене, вдигнали ръцете във въздуха и викат "NO SIR! NO SIR!"
Директорът на института привиква трима, закъснели за работа служители. Пита ги за причините.
Първият:
- Шефе, сутринта станах и се приготвих навреме, както всеки ден. По едно време жената излиза от стаята на малкия и казва:
- Детето е с температура! Закарай ни с колата до поликлиниката, да го прегледат.
Изчаках прегледа, върнах ги у дома и направо тук, но закъснях.
Вторият:
- А моята кола не щеше да запали. Взех автобуса, но съм се качил на 305, вместо на 76 и на Орлов мост вместо към НДК, ме откара до театър София, та докато се прехвърля обратно, взех, че закъснях и аз.
Третият:
Шефе, излизам си аз от вкъщи, ама точно навреме. Тъкмо заключвам входната врата и чувам от съседния апартамент викове: "Помощ! Помощ!". Гледам вратата притворена. Влизам и що да видя: Комшийката снощи си лакирала паркета с аеролак. Сутринта решила да вземе един душ и на излизане от бнята да вземе да се подхлъзне на новия паркет - паднала по гръб и залепнала на лака.
- И ти отлепи ли я?
- Три пъти!
Във влака: - Как се казвате? - Анджелина. - Ух, че красиво, в наше село все Мара, Пена, Цура… А синчето как се казва? - Реджиналд. - Уха, прекрасно, в наше село все Спиридон, Темелаки, а мъжът ви как се казва? - Аз нямам мъж, самотна майка съм. - Колко красиво! Самотна майка, а на село все ку*ви им викаме…