Кара си един човек жигулката, но на един светофар му отказали спирачките и се натресъл в един черен Мерцедес пълен с мутри. Човекът изтръпнал, но си казал: "Така или иначе ще ме утрепат, дай поне да си направя кефа", извадил една щанга от колата, излязъл и започнал да чупи Мерцедес-а. Натрошил стъклата, огънал калниците, вдлъбнал вратите, а от Мерцедес-а никой не излиза. Качил се човека в жигулката и отпрашил, а едната от мутрите казала:
- А, бе шефе! К'ъв беше тоя, бе?
- Незнам к'ъв беше, ама представяте ли си к'во щеше да стане, ако ние бяхме виновни?
Вали проливен дъжд. По криволичещ път пътува старец с трабанче.
Изведнъж насреща му изскача грамаден мерцедес, пълен с мутри.
Дядото се панира, върти насам, върти натам, трабантът поднася, мерцедесът поднася, изскача от пътя и се преобръща няколко пъти.
Излиза дядото от трабанта, приближава боязливо и пита:
- Ей, момчета, има ли пострадали?
Никой не му отговаря.
- Да няма пострадали?
Пак никой не отговаря.
- Брей, да не се е претрепал някой?
Тишина.
- Остана ли поне някой жив?
Гробно мълчание.
Старецът изтрива потно чело:
- Имах късмет тоя път!
Влиза мутра в лекарския кабинет и вика на доктора:
-Докторе, кастрирай ме!
-Ма, как да те кастрирам, бе момче, млад си още, не бива така.
-Кастрирай ме бе - вече сърдито му рекла мутрата!
-Ма младеж, ще ти съсипя живота бе, размисли малко!
-Абе, ти ще ме кастрираш ли, или да те почвам? - заплашил мутрата доктора и доктора го кастрирал. Излиза мутрата навън и приятелят му дето го чакал го попитал:
-К'во стана бе, ваксинира ли се?
И така, действието се развива на Световното първенство по борба. На финалите се класирал някакъв много, ама много огромен борец – истинско животно, четирикрилен гардероб… и някакъв кльощавичък състезател, категория муха, истинска солетка, който добутал до финала къде по точки, къде, защото някой се отказал – не е ясно как, но – стигнал. Финалната среща била между двамата борци – грамадното животно и малкия. Излезли двамата на тепиха, сборили се, и, естествено, големия сгънал дребния, вързал го на морски възел в общи линии.
Да, ама треньора на дребничкия борец не можел да издържи на гледката – дето се вика, неговия човек го биели много здраво – затова излязъл извън залата, отишъл до тоалетната, понаплискал се, така… Когато се върнал обратно, каква била изненадата му, когато видял, че всъщност, неговия човек е победител в срещата и печели златото! В съблекалнята треньора не се сдържал и попитал кльощавия състезател:
-Абе, човек, какво стана на тепиха, онзи беше три пъти по-грамаден от теб, а ти спечели срещата?
-Абе, мани-мани, тренер, тоя ме сгъна на фльонга! По едно време, гледам, едни т*шаци ми висят точно пред лицето, и аз ги захапах!
Абе ти луд ли си бе, как така, това е забранено! ! ! – втрещил се треньора.
На което малкия отговорил:
- Абе, знам, че е забранено, обаче, тренер, представа си нямаш на какво е способен човек, когато захапе собствените си топки!
Било зима, снегът се сипел като нежна дантела върху билото на планината, а на гледката, застанали до черния си Мерджан, се любували двете мутри Карфиола и Репата. Те току-що били осъществили успешна кредитна операция - човекът, обект на тяхната иновация, още тичал само по боксерки надолу по заледния склон, а те отмаряли.
Романтичната гледка на красивата зимна природа разтопила дори сърцата на Репата и Карфиола. Снежинките нежно докосвали ръбестите им черепи и се стопявали върху челата им с площ от три квадратни милиметра, а една дори се завряла във вратлето на Репата. Той се усмихнал, въздъхнал и казал:
- Карфиол, искаш ли да ти задам една гатанка?
- Давай, Репа! За тебе винаги! - отговорил Карфиола.
- Ами, какво е това, дето пада през зимата, леко така се сипе на земята, започва със "с" и завършва на "очка"?
Карфиолът изпаднал в лек интелекутален потрес. Двете му мозъчни клетки се напънали като Слави Трифонов пред бат` Бойко, но не успели да създадат градивен отговор. Карифиолът свел срамежливо глава и продумал:
- Не знам какво е това, дето пада през зимата и започва със "с" и завършва на "очка". Какво е?
- Сняг, бе, браточка! А знаеш ли какво е това, дето пак пада през зимата, пак леко се сипе и започва със "с" и завършва на "ах".
Карфиолът пак вдигнал безпомощно рамене и прошепнал гузно:
- Не знам!
- Сняг бе, браточка! Нали ти казах!
Било зима, снегът се сипел като нежна дантела върху билото на планината, а на гледката, застанали до черния си Мерджан, се любували двете мутри Карфиола и Репата. Те току-що били осъществили успешна кредитна операция - човекът, обект на тяхната иновация, още тичал само по боксерки надолу по заледния склон, а те отмаряли.
Романтичната гледка на красивата зимна природа разтопила дори сърцата на Репата и Карфиола. Снежинките нежно докосвали ръбестите им черепи и се стопявали върху челата им с площ от три квадратни милиметра, а една дори се завряла във вратлето на Репата. Той се усмихнал, въздъхнал и казал:
- Карфиол, искаш ли да ти задам една гатанка?
- Давай, Репа! За тебе винаги! - отговорил Карфиола.
- Ами, какво е това, дето пада през зимата, леко така се сипе на земята, започва със "с" и завършва на "очка"?
Карфиолът изпаднал в лек интелекутален потрес. Двете му мозъчни клетки се напънали, но не успели да създадат градивен отговор. Карифиолът свел срамежливо глава и продумал:
- Не знам какво е това, дето пада през зимата и започва със "с" и завършва на "очка". Какво е?
- Сняг, бе, браточка! А знаеш ли какво е това, дето пак пада през зимата, пак леко се сипе и започва със "с" и завършва на "ах".
Карфиолът пак вдигнал безпомощно рамене и прошепнал гузно:
- Не знам!
- Сняг бе, браточка! Нали ти казах!
Една мутра си купила Кадилак и тръгнала да се дуе из София. Спира на светофар, а до Кадилака спира Трабант с тъмни стъкла. От трабанта един пич ръкомаха ли ръкомаха към мутрата.
- Кажи, бе, жмуда! - отговаря мутрата след като сваля електрическото стъкло на Кади-то.
- Абе, колега, зацапал ми се е компактдиска и не мога да слушам докато карам, да имаш чистачка?
- Няма компактдиск, бе, брато!
- А да имаш флаконче с фреон, че нещо почна да не ми работи като хората хладилника в колата?
- Бе нямам и хладилник! - гневно отвръща мутрата, тръгва на червено и отпрашва към автокъщата, в която са го набутали с тоя Кадилак... среща собственика:
- Абе, брато, къв е тоя Кадилак, един пич с Трабант направо ме срина в земята от екстри!
Собственикът на автокъщата се учудил и хукнал да търси Трабанта с тъмни стъкла. Намерил го на един паркинг - отвътре дъни музика та се не трае, стъклата вдигнати, почукал на прозореца - нищо... Пак почукал - пак нищо.... Пак... Смъкнал се единият прозорец, а отвътре - гневната физиономия на пича:
- Аре стига бе! Човек не може една вана да вземе на спокойствие!
Сподели