Възрастни съпрузи - склеротици все се карали кой е по-изкуфял:
- Мъжо, я върви да купиш един пакет захар от магазина, да видим дали ще запомниш...
Тръгнал дядото, и за да не се изложи, взел да си мисли на ум:
- Захар, захар, захар...
Обаче покрай него профучал младеж с мотор, който за малко да го блъсне, дядото се сепнал и почнал да повтаря:
- Бонбони, бонбони, бонбони...
Влязъл в магазина и казал на продавачката:
- Дай едни вафли!
Прибрал се с вафлите, а бабата почнала да му се смее:
- Ха, видя ли, че си изкуфял дъртак! Аз за брашно го пращам, а той вафли ми носи!
Преди около месец в нашия квартал отвориха нов бардак. Все готини госпожици влизат на работа, та вчера, както бях загорял, реших да го посетя. Озърнах се за зли съседи и "муш" - вътре. Пред мен, гледам, две врати. - "Колко сте възрастен?" - пише над тях. - "Ако сте млад, влезте тук!", "Ако сте стар - тук!" Хм, викам си, млад-млад не съм, ама пък не съм и толкова стар, но знаеш ли какво са намислили? Ако си много млад, ще вземат да ти пуснат две-три нимфоманки и аха ти разказали играта... Затуй влязох при по-старичките, по-улегнала мацка ще ми пуснат, по-спокойно ще е, а и с повече опит ще бъде. Да, но пред мен пак две врати. - "Колко ти е голям?" пише над тях. "Ако ти е голям, тук", "Ако ти е малък - тук". Бе, не мога да се оплача, пък и от мен не са се оплаквали, ама пък и прекалено голям не е... Долу-горе, над средното за страната, но ако вляза при с големите, дали няма да ми дадат някоя разхалтана да шляпам като джапанка вътре... Знаеш ли! Хайде при по-тесничките! Егаси! - пак две врати! "Колко си богат?" - Богат тук, беден - там... Бе, вашта мама! Май искат да ми вземат повече пари за едно и също нещо... Я при по-бедните! Влизам, то се оказа, че излизам! Пак на улицата! На вратата огромна табела: - "Я си върви в къщи, дърти, бедни чикиджийо! Какво точно мислеше да правиш при нас?" А пред мене, от всичките съседи и съседки, само аз липсвах... Та голям смях падна, исках да кажа - срам!
На средна възраст съм. Живея си скромно и достойно на село до чешмата. Мъж не съм имала, щото тука са останали само дъртаци и страхливци. Имам три сестри, все омъжени, и живи родители. Обичам домашния уют, природата, виното и ракията. На бала пих уиски и много ми хареса квадратното шише. Мога да карам комбайн и трактор, както да ги бутам и дърпам, ако закъсат. Ама само по асфалта, щото иначе затъвам до коленете в кал. Имам мотор „Иже“ с кош. Когато валя големият дъжд и отнесе моста сама пренесох на гръб 73 овце, 14 кози и 4 пръча + каракачанките и бай Митьо с магарето. Най ме озориха пръчовете, щото трябваше да ги свалям от сливите. Помня, че бай Митьо се кръстеше и мърмореше: - Ох, леле, божкеее, на кое ли добро момче ще му почерни живота този дзвер? Хакнах му един шамар, да са сафиряса. И сега ме заобикаля, като ме види. И все ходи на реката да си търси златния мост. Мен в село много ма почитат и уважават – и мъжете, и жените. Но си търся мъж, че не се търпи вече. Заран все се събуждам изпотена и ми е едно криво и пусто на сърцето и душата. Мога да готвя, но по ми харесва да мачкам някой мъж с голи крака, когато е настинал. Той стене, пъшка и се гърчи, а аз мачкам ли, мачкам… Търся си мъж, да не е много учен, че да има за какво да си говорим. А пък и те, учените, все са едни кекави и с очила и ризи. Да си седи вкъщи и да се занимава с каквото ще. Да има жива душа покрай старците, че аз като тръгна на лов, по два три дена се пилея по пущинаците. Ама празна не се връщам. На барове и доктор не ходя. Искам само да ме обича и да си правим деца. Няма да го бия или да го товаря с много работа, да не се повреди.
Сподели