Директор вика секретарката си и и съобщава: “Решил съм да отидем за седмица в чужбина. Приготвяй си багажа.”.
Секретарката съобщава новината на мъжа си: “Скъпи, заминавам с шефа на командировка за седмица, ще се наложи да се грижиш сам за себе си.”.
Мъжът звъни на любовницата: “Жена ми заминава за седмица, хайде да прекараме това време заедно.”
Любовницата звъни на ученика си, на който преподава частни уроци: “Ще съм заета, имам много работа, за една седмица уроците се отменят.”
Доволното момче звъни на дядо си: “Дядо, няма да имам занятия, т.к. учителката ще е заета. Хайде да прекараме седмицата заедно!”
Дядото (директора на фирмата) отново звъни на секретарката си: “Тази седмица внука ме помоли да прекарам времето си с него. Пътуването се отменя. Ще заминем друг път.”
Секретарката звъни на мъжа си и му казва “Шефът е зает тази седмица, отложихме командировката”.
Мъжа звъни на любовницата: “Не може да се видим тази седмица, жена ми отмени пътуването си”.
Любовницата звъни на ученика си: “Тази седмица занятия ще има както обикновено”.
Ученика звъни на дядо си: “Дядо, учителката каза, че ще имаме уроци както обикновено.
Няма да мога да ти правя компания”. Дядото звъни на секретарката си “Не се безпокой, заминаваме тази седмица. Събирай багажа!"
Учителката по литература всячески се заяжда с Иванчо. Вдига го на дъската и пита:
- Кажи ми български писател, който започва с "В" и завършва с "В".
- Вазов, госпожо.
- Не, имах предвид Вапцаров. Седни си, слаб 2. Но като начин на мислене все пак ми харесваш.
Преди да седне Иванчо се сеща нещо:
- Добре, госпожо, но вие можете ли да ми кажете американски писател, започва с "Х", в средата е "У" и завършва на "Й"?
- Мръсник, утре при директора с баща си! - кресва даскалицата.
- Но, госпожо, аз просто имах предвид Хемингуей... Но като начин на мислене ми харесвата!
Иванчо, кажи пеперуда Иванчо: - Феферуда! Учителката: - Иванчо, кажи пе-пе-ру-да! Иванчо: – Феферуда: Няколко пъти така и учителката се изнервила. Решила, че се подиграва с нея и го завела при директора. Директорът: - Иванчо, кажи пе-пе-ру-да Иванчо: – ФЕ-ФЕ-РУ-ДА! Директорът се изнервил след няколко опита и му казал, че ако не каже пеперуда, ще извика родителите му и ще го накаже. Иванчо гледал, гледал, изнервил се и му рекъл: – Абе ей, ФЕДЕРАС, не виждаш ли, че предните два зъба ми ги няма.
- Тате, учителката по математика те вика.
- Какво се е случило?
- Тя ме пита:
"Колко е 9*7?", а аз й казвам:"63", тя пита:
"А 7*9?", а аз:
- Същия х*й е...
- Наистина, същото е - чуди се бащата.
- Добре, ще отида.
На следващия ден синът пита:
- Тате, а ти в училището ходи ли?
- Още не съм.
- Като отидеш, отиди и до учителя по физкултура.
- Защо?
- Имахме час, той ме накара да си вдигна в дясната ръка, вдигнах. После лявата, вдигнах я, после ме накара да си вдигна десния крака, аз го вдигнах. А сега, казва, вдигни левия. А аз му отговоря:
" А на х*я ли си да стоя?"
- Наистина, - казва бащата, - добре, ще отида.
На следващия ден синът пак пита:
- Тате, ти в училище беше ли?
- Още не.
- Не отивай, изключиха ме.
- Защо?
- Викнаха ме при директора, влизам при него, а там седят учителката по математика, учителя по физкултура и учителката по география.
- А учителката за по география за чий х@й е дошла?
- Аз попитах същото!
"Мерцедес" купил Волжските заводи ВАЗ. Построили нови халета, докарали нови линии, монтирали ги. Пуснали ги да правят Мерцедеси – излизат Лади. Тогава дошли специалисти от Щутгарт, гледали, мислили, смятали и решили да сменят инженерния персонал с германци. Пуснали конвейера да правят Мерцедеси – пак излизат Лади. Тогава немците докарали германски работници, сменили всички до последния работник. Пуснали конвейера за Мерцедеси – пак излизат Лади. По това време на хълма до завода стоят бившият руски директор от епохата на Лада и главния инженер и гледат отгоре сеир. Главният инженер вика на директора: - Матвеич, аз нали едно време ти казвах, че не друго, ами мястото е проклето, да му е*а майката, а ти все "Г*зоръки сте!, та Г*зоръки сте!"
Иванчо си дошъл от училище и имал за домашно да напише 5 изречения. Отишъл при майка си.
- Мамо, кажи едно изречение.
Майката:
- Не стига, че ти пера гащите ами и изречение ми искаш!
Иванчо го записал. Отишъл при баща си.
- Тате, кажи едно изречение.
Баща му:
- Остави ме, че чета вестник.
Иванчо го записал. Отишъл и при кака си.
- Како, кажи едни изречение.
Кака му:
- Разкарай ми се от главата, че излизам с гаджето.
Иванчо пак го записал като изречение.
Отишъл при дядо си:
- Дядо, кажи изречение.
Дядо му:
- Винчета, болчета, гайки, винчета, болчета, гайки.
Иванчо отново го записал.
След това излезнал навън и чул някой да казва:
- Терзан по бели гащи!
На другия ден Иванчо отишъл на училище.
Учителката казала:
- Иванчо, кажи си първото изречение.
Иванчо:
- Не стига, че ти пера гащите ами и изречение ми искаш.
Учителката:
- Иванчо, престани!
Иванчо:
- Остави ме, че чета вестник!
Учителката:
- Абе Иванчо, засрами се! Ще те заведа при директорката.
- Разкарай се, че излизам с гаджето.
Водят Иванчо при директорката. Директорката го попитала:
- Какво има бе, Иванчо?
Иванчо:
- Винчета, болчета, гайки, винчета, болчета, гайки.
Директорката:
- Абе Иванчо, ти знаеш ли коя съм аз?
Иванчо:
- Терзан по бели гащи!
Умряло служебното магаре на локомотивно депо София. Когато го погребват на надгробния му камък пишат: Тук почива магарето Марко, което през жизнения си път успя да ритне трима министри на транспорта, 6 генерални директори на БДЖ, 20 главни енергетици, 30 ръководители на поделения, 50 началници на депа, 100 деломайстори, 150 началник-влакове, 300 машинисти, 500 кондуктори, 600 помощник-машинисти, 1000 билетни касиерки, 1300 хигиенистки и един вдигнат пантограф на локомотив серия 44/45.
Сподели