Председателят на едно ТКЗС извикал при себе си бригадира на кравефермата и му казал: - Слушай, утре ще имаме посещение от Партията, виж да подготвиш резултатите за добивите и да не се излагаме, ако ми се сторят ниски, аз ще се закашлям – ти ще завишаваш! Идват на другия ден проверяващите във фермата и питат бтигадира. - Колко мляко доите от крава на ден? - Амиии, поо двайсе литра... На председателят му се видяло малко, позакашлял се, а бригадира завишил. - Амии, на едно доене. - А колко телета получавате от крава годишно? - Ами по едно теле?? На председателят пак му се сторило малко и се закашлял, а бригадира завишил. - Е, като се понапъне кравата още малко излиза и по още едно. - Добре, а някакво хоби имате ли? Бригадира простоват човечец, не знаел какво е хоби и помислил че го питат за оная му работа и отговорил. - Двайсе сантиметра. Председателят се притеснил и започнал настойчиво да кашля за да не говори глупости, а бригадирът завишил. - Да, двайсе сантима, ама без главата!
Засуканата кака Пена работела в полевъдната бригада на ТКЗС-то. Него ден била на парцела с царевицата да отбива водата по редовете. Тъкмо се била нагъзила към шосето със засукания си задник и пускала вода по редовете и минава пъдара бате Гошо. Гледа бате Гошо този хубав тезгях и почнало да му мърда в гащите. Наоколо няма никой. Почнал той да се усуква покрай кака Пена - дай та дай. Тя неще.
-Пено ще ти дам 20 лв. само за един път, ма! Не мислила много тя - заплатата й била 150лв., к'во да му мисли толкоз. Влезли в царевичака, метнал Гошо между редовете якето и опънал сладко, сладко каката. Много му харесало, ама малко му дошло. Дай още един път Пено, давам още едно 20. Светнали й очите на Пена - берекетлия ден година храни. Навирила пак бели баджаци и Гошо я сайдисъл още един път. Разделили се по живо, по здраво, даже пена рекла:
-Ако искаш пак така, обаждай се.
След два часа в края на работния ден минава бригадира да види как приключва работата с поливането.
-Пенке, мина ли пъдара Гошо от тук?
-Мина преди време.
-Даде ли ти нещо?
Пена изтръпнала.
-К'во да ми даде?
-Ами дадох му аванса от заплатата ти 40 лв. да ти ги донесе. Даде ли ги?
-Даде ги шефе, даде ги момчето...
Гладен вълк броди из полето. По едно време вижда кон.
- Ще те изям!
- Не може - отговаря конят.
- Защо пък да не може? - пита вълкът.
- Защото съм кооперативен!
- Че на мен какво ми пука?
- Ами, ако изядеш кон на частник, той е сам. Ще те потърси малко да те убие и ще му писне. А в ТКЗС-то има 300 кооператори. Веднага ще те намерят!
- Имаш право - казва му вълкът.- А как ще докажеш, че си кооперативен?
- Ами на копитото имам печат, можеш да го видиш!
Минал вълкът отзад, навел се, за да види, а конят му теглил такъв къч, че се свестил чак след два часа. Конят, естествено, го няма, а главата му ще се пръсне. "И за чий се заврях да гледам - мисли си вълкът - като и без това съм неграмотен?"
В едно ТКЗС закъсали с изпълнението на плана. Отишъл шефът при най-добрия косач - бай Иван и му рекъл: - Бай Иване, ти си най-печения тука и най-добре работиш. Дай да ти направя едно измерване, та да видим колко най-много можеш да окосиш и да те дадем за пример на всички, та да работят като тебе, и да може да станем и тая година първенци в социалистическото съревнование. Можеш ли да окосиш ей тая, най-голямата ливада до довечера? - А бе ще се помъча, началник. Отива шефът вечерта и гледа - ливадата окосена. - Браво, бай Иване, добра работа си свършил! Ама я виж сега - косенето е много нерационално, щото ти замахваш два пъти - наляво и надясно, а косата коси само на едната страна. За да няма празен ход, предлагам да ти вържем още една коса, обърната наобратно. Така ще косиш и наляво, и надясно и няма да има празен ход и ще дадеш по-добър резултат! На другия ден му вързали още една коса наобратно и почнал бай Иван да работи. Вечерта дошъл шефът, погледнал и казал: - Добре, бай Иване, справил си се! Два пъти повече си окосил! Ама ти губиш време да събираш окосеното с греблото. Я да ти вържем едно гребло на задника и каквото окосиш, ще го събираш веднага и още по-добри постижения ще достигнем! Вързали му едно гребло на задника и наш бай Иван станал като комбайна – коси наляво и надясно, събира материала с греблото. Решили да го направят ударник и да го наградят с газов фенер. На сутринта с колата, отиват на полето, за да му връчат фенера. Бай Иван като ги видял отдалече и хвърлил косата, развързал греблото и хукнал да бяга. - Чакай, бай Иване, стой! Бай Иван тича и не се обръща. - Стой, бе бай Иване, почакай! - Ще стоя... че да ми вържете фенера за онази работа и да работя и нощна смяна...
Лятото на 1986 г. след като се е разчуло за аварията в Чернобил, в ТКЗС-то на с. обясняват, че радиацията е много опасна и когато се появи, всеки трябва да се крие, като най-много трябва да се пази главата. Следобяд, жега, бай Ставри бригадира ядосано яхва ТКЗС-арският ИЖ и по нареждане но председателя тръгва да наобиколи посевите и работничките на полето. Леля Пена, ударничката на ТКЗС-то, кротко си копае. Изведнъж чува страшен грохот, и решава: - "Малеее, това е радиацията", и къде да скрие. - съзира купа със сено и айде, завира се до кръста в нея. Бай Ставри, минавайки от там с мотора, съзира сочен задник да стърчи от купата със сено и си вика: - Да взема да го оправя. Вдига фуститите и се залавя за работа, по едно време от купата със сено се чува: - Блъскай, блъскай, радиацио, но до главата ми няма да стигнеш.
Марийка работи като копачка в едно ТКЗС. Един топъл слънчев ден, докато копаела покрай нея минал Иванчо. Поседял той, погледал я малко и най-нахално и казал:
-Марийке, ще си покажеш ли гърдите за 10лева? Марийка се замислила:'аз 10 лева за цял ден ги взимам що да не', и си ги показала.
Иванчо като много нахален продължил:
-Марийке, а за 20 лева ще си свалиш ли гащите? ?
Марийка пак си рекла на ум:'20 лева, ми аз два дена блъскам за тях'и си свалила гащите.
Иванчо обаче продължил:Марийке, а за 100 лева ще дадеш ли да те е*а?
Марийка си казала:'иха, ми аз работя за тия пари половин месец', и му дала.
свършил работата Иванчо и си тръгнал доволен. След около 5 минути дошъл началника на Марийка и я питал:
Марийке, Иванчо мина ли да ти донесе заплатата? ? ?
Марийка работи като копачка в едно ТКЗС. Един топъл слънчев ден, докато копаела покрай нея минал Иванчо. Поседял той, погледал я малко и най-нахално и казал: -Марийке, ще си покажеш ли гърдите за 10лева? Марийка се замислила: 'аз 10 лева за цял ден ги взимам що да не', и си ги показала. Иванчо като много нахален продължил: -Марийке, а за 20 лева ще си свалиш ли гащите? ? Марийка пак си рекла на ум: '20 лева, ми аз два дена блъскам за тях' и си свалила гащите. Иванчо обаче продължил: Марийке, а за 100 лева ще дадеш ли да те е*а? Марийка си казала: 'иха, ми аз работя за тия пари половин месец', и му дала. Свършил работата Иванчо и си тръгнал доволен. След около 5 минути дошъл началника на Марийка и я питал: Марийке, Иванчо мина ли да ти донесе заплатата???
Две жени лежали на съседни шезлонги на плажа и се заговорили. - Ти как се казваш? - Пепи. - Странно, и аз се казвам Пепи. - Моята фамилия е Въртигъзева. - Странно, и моята фамилия е Въртигъзева. - Аз съм от Плевен. - А, и аз съм от Плевен. А ти с какво се занимаваш? - Ами бях секретарка на директор на ТКЗС. - Странно, и аз бях секретарка на директор на ТКЗС. - А как се казваше този директор? - Бързоклатев! - Стига бе! Ама Филип Бързоклатев ли? - Да, защо, да не би и ти да си му била секретарка. - Да, три години. - А, и аз му бях секретарка три години. - И колко ти беше заплатата? - Ами 390 лева. - Странно, моята беше 370. - А, защо така бе? Защо ти е плащал по-малко? Ти правеше ли му кафе всяка сутрин? - Ами правих му. - А телефона вдигаше ли? - Вдигах го като звънеше. - А пускаше ли факсове? - Ами пускала съм, научих се само за 2 месеца. - А правеше ли му свирки? - Ами правех му. - А гълташе ли? - Ами гълтах! - Ето - удържал ти е за храна!
Митре станал отличник у ТКЗС-то и го наградили с екскурзия в Съветския съюз. Върнал се той и вечерта го наобиколили в кръчмата и го питат: - Де кажи, Митре - де ви водиха, и що видехте? - Водиха ни на балет! Казваше се - Юрдек гьол! Едно салонче - като големио ни свинарник! Таман да стане нещо и стана темно! Па светна само едно ламбе и се показа он - ма почти дебидюс гол, рипа, рипа, демек - тражи я! Па светна друго ламбе и те ти я она! И она рипа и бара у темното, демек търси он каде е! И ето, че се набараха! Голема радост, голема врътня беше! По едно време он я дигна, помириса я и я фърли! На татъка, я не гледах. Тъй де, мен кога че ми дойде ред и я да я помиришем?