Офисни поверия и суеверия:
Да получиш от началника SMS с текст "Zacharche, beshe mi mnogo hubavo snoshti". — е на повишение.
На корпоративна вечеря да държиш главната счетоводителка в скута си, да се търкаш в огромния и бюст и да виеш: «Червено вино, снощи пих...» — е на срам.
Да видиш в огледалото собствената си сънена физиономия с отпечатък от клавиатурата - е на предаване на тримесечния отчет.
Да плачеш под звуците на химна на компанията - е на нервен срив.
Да се смееш под звуците на химна на компанията - е на уволнение.
Да се скараш със системния администратор - е на информационен глад и загуба на контактите с бившите съученици.
Да се замислиш за преживяното, изведнъж да си спомниш всичко хубаво за себе си, както и да проверяваш правописа на думата «комуникативен» — е на писане на резюме.
Да крещиш «Свободна каса!» — е на стремителна кариера в млад динамичен колектив.
Да помагаш на портиера с кръстословицата - е на нищо.
Да видиш в кабинета на финансовия директор хора с маски - е на непланирана отпуска.
Да седиш на стола и да си вдигаш краката - е на чистота.
Да пишеш в ICQ-то с главни букви, както и да паркираш перпендикулярно на останалите коли - е на внезапно побеляване на косите.
Да получаваш от всички колеги приветствия и радостни усмивки - е на излизане в пенсия или панталоните са ти разкопчани.
Да четеш Вазов, Яворов, Дебелянов — е на духовен растеж.
Да отървеш офиса от пожарникари, ХЕИ и други зли духове може да помогнат няколко осветени 100 левови банкноти.
Ако сте се загубили в дебрите на гласовото меню на офисния телефонен секретар, помолете се на Свети Георги, покровител на всички заблудени пътници. Или натиснете 0.
Две жени лежали на съседни шезлонги на плажа и се заговорили. - Ти как се казваш? - Пепи. - Странно, и аз се казвам Пепи. - Моята фамилия е Въртигъзева. - Странно, и моята фамилия е Въртигъзева. - Аз съм от Плевен. - А, и аз съм от Плевен. А ти с какво се занимаваш? - Ами бях секретарка на директор на ТКЗС. - Странно, и аз бях секретарка на директор на ТКЗС. - А как се казваше този директор? - Бързоклатев! - Стига бе! Ама Филип Бързоклатев ли? - Да, защо, да не би и ти да си му била секретарка. - Да, три години. - А, и аз му бях секретарка три години. - И колко ти беше заплатата? - Ами 390 лева. - Странно, моята беше 370. - А, защо така бе? Защо ти е плащал по-малко? Ти правеше ли му кафе всяка сутрин? - Ами правих му. - А телефона вдигаше ли? - Вдигах го като звънеше. - А пускаше ли факсове? - Ами пускала съм, научих се само за 2 месеца. - А правеше ли му свирки? - Ами правех му. - А гълташе ли? - Ами гълтах! - Ето - удържал ти е за храна!
В завод за алкохол умира щатният дегустатор и пускат обява, че търсят нов. Явява се алкохолик, окъсан, мърляв... Директорът на завода се чуди как да го отпрати. Правят му тест. Дават му чаша, той отпива и казва:
- Червено вино, мускат, тригодишно, северен склон, отлежало в метални цистерни.
- Правилно.
Друга чаша.
- Червено, каберне, осем години, югозападен склон, дъбови бъчви.
- Правилно.
Директорът се вижда в чудо и намигва на секретарката си да направи нещо. Тя носи чаша с урина. Алкохоликът отпива:
- Блондинка, 26-годишна, бременна в третия месец. И ако не ме вземете на работа, ще кажа кой е бащата!
Мишо и Наско спират Маздата на бензиностанция в Германия. Бензинджията пита: - Бензин, дизел? Мишо: - Само вода, моля. Пълни резервоара догоре, вади едно шишенце с таблетки и пуска една в резервоара. Качват се, палят и заминават. На германеца му увисва ченето. На следващия ден на същата бензиностанция. Мишо: - Само вода, моля. Пълни резервоара догоре, вади шишенцето и пуска една таблетка в резервоара. Качват се, палят и заминават. На третия ден спират на същата бензиностанция. Към тях се приближава костюмиран джентълмен и казва: - Чух, че имате някакви специални таблетки. Аз съм директорът на ESSO и ви давам един милион евро за тях. Мишо: - Три милиона или няма сделка. След малко получават парите, дават шишенцето с таблетките на джентълмена и си тръгват. Наско пита: - Абе, Мишо, а ние как ще караме сега? Мишо: - Ами, както и досега - на газ.
Червената шапчица стои на улицата и се опитва да хване такси. До нея спира лимузина, прозорецът се отваря и един мъж пита: - Къде отиваш, Червена шапчице? - Ами, бързам за радиото. Баба има рожден ден и искам да я поздравя! - Чудесно, красавице! Аз съм директор на радиото. Качвай се в колата и аз ще те уредя! Качва се Червената шапчица в колата и радостно заявява: - Ах, колко съм ви благодарна, готова съм да направя всичко за вас. Мъжът това и чакал, отбил колата в близката горичка, разкопчал си панталона, извадил оная работа и казал: - Давай, Шапчице! - Ох, аз… не знам, ах колко се срамувам, за първи път ми е, много съм притеснена… - Спокойно, бе! Всички се стесняват първия път. - успокоява я мъжът. - Е, добре тогава! - съгласява се Червената шапчица. Хваща инструмента, навежда се към него, въздъхва тежко, отваря уста и казва: - Скъпа бабо…
В час по български език учителката кара децата да съставят изречение, започващо с буквата К. Става едно момиченце и казва: -Краставицата е зелена. Става Марийка, и казва: -Киселото зеле е вкусно! Става Иванчо, и ухилен декламира: -Кака Кера, кварталната ку*ва, кара Кирчо-Ку*а, към кино "Култура".Какъв *** Кирчо-кат` кремиковски комин… Учителката веднага праща Иванчо при директора.След 10 минути ученикът се връща, и съучениците му го разпитват как е минало всичко.Иванчо казва: -Попита ме защо съм изгонен, аз му разказах, а той ме прекъсна, и каза "Остави тия глупави истории, дай сега тука телефонния номер на кака Кера…"
Сподели