Професионални Адвокати
Банки
Бръснари
Водопроводчици
Военни
Данъчни
Директори
Дърводелци
Електротехници
Енергото
Журналисти
Заплати
Застрахователи
Затворници
Земеделци
Инженери
Инструктори
Капитани
Касиери
Катаджии
Келнери
Клиенти
Кметове
Колеги
Ловци
Майстори
МВР
Милионери
Милиционери
Миньори
Митничари
Монтьори
Моряци
Началници
НОИ
Нотариуси
Овчари
Отпускари
Офис
Офицери
Охранители
Пари
Пилоти
Пожарникари
Полицаи
Преводачи
Преподаватели
Програмисти
Продавачи
Професори
Работници
Рибари
Служители
Строители
Счетоводители
Съдии
ТКЗС
Топлофикация
Търговци
Управители
ФБР
Фермери
Финансисти
Художници
ЦРУ
Ченгета
Чиновници
Чистачки
Шефове
Шивачи
Шофьори
Шпиони
Юристи
Ясновидци

Вицове Нови
Миш-маш
Авто
Жени
Животни
Интимни
Какво и защо
Компютърни
Личности
Медицински
Мръсни
Музикални
Мъже
Пиянски
Политически
Празнични
Приказни
Професионални
Пътешествия
Разни
Разни хора
Религиозни
Семейни
Спорт
Студентски
Телевизия
Телефони
Територии и етноси
Тъпизми
Ученически
Хапване и килограми

Веднъж, по час на класния - получихме странни и даже абсурдни указания от директор и инспектори - за масивно професионално ориентиране на учениците. Което да стане методически авангардно издържано и поднесено непринудено, във формата на невинна игра. За тази цел бяхме задължени да следваме нелеп и малоумен модел: – Деца, ще направим една психологическа игричка. Кажете ми - коя част от тялото ми ви харесва и аз ще направя паралел - опитвайки се да отгатна какви искате да станете като пораснете... Да видим, Елена - какво ти харесва от моето тяло?! – Косата, госпожо. – Ммдааа... вероятно като пораснеш, ще станеш фризьорка. Саим, на теб какво ти харесва в моето тяло?! – Очите, госпожо. – Ооо, тогава... ти може би ще станеш очен лекар. А ти, Николай... на теб?! – На мен ми харесват зъбите ви, госпожо. – Чудесно! Може би ще станеш зъболекар, когато пораснеш. Да видим Иван какво ще каже, какво ти харесва в мен?! – Госпожо, не виждам смисъл да казвам. Аз току-що открих, че като порасна - искам да стана млекар!
Един професор по математически анализ се прибрал и видял че крана на мивката в кухнята му капе. Извикал водопроводчик. Водопроводчикът затегнал една тръба за 5 минути работа и кранът спрял да капе. Професорът се зарадвал, но усмивката му бързо увехнала, когато видял сметката. - Боже, това е една трета от месечната ми заплата! - възкликнал на глас той. Е, все пак платил и прибирайки парите, водопроводчикът му казал: - Пич, ясна ми е твойта работа. Професор по математика. Не взимаш много пари. По-добре стани водопроводчик и ще 'зимаш много повече. В наш'та фирма си търсим нови. Заповядай. Само като кандидатстваш за позицията, пиши че си завършил само седми клас, че там не се кефят много на умници. Професорът така и направил. Работата била лесна. Парите добри. Позамогнал се и започнал да живее нормално. Един ден директорът на фирмата решил, че не е много културно всичките му работници да нямат даже и основно образование и решил да ги прати на вечерна гимназия та поне да имат завършен осми клас. Професорът, за да не се издаде, също трябвало да ходи. На първия час по математика, учителят решил да изпита някои от водопроводчиците, за да се запознае с познанията им. Първият му въпрос бил за лице на окръжност и по случайност посочил нашия професор. С усмивка на лице професорът понечил да я каже, но за негов ужас се усетил, че я е забравил. "Е", помислил си той, "това не е толкова фатално. Все ще мога да я изкарам". Започнал да пише по дъската постепенно я напълнил с интеграли, диференциали и формули и накрая получил: -pi*r^2. Този минус, обаче въобще не му харесал и започнал да пише още интеграли и да смята... но пак получил същото. С отчаяние се обърнал към останалите водопроводчици и ги видял всички да му подсказват със знаци и шепнене: - Размени границите на интервала на интеграла!