Офицер от отдела за борба с наркотиците отива в една ферма и иска да провери района за растения, от които може да се правят наркотици.
Фермерът казва:
- Няма проблем, сър, само не ходете в ей онова поле...
Офицерът избухва:
- Мистър, аз представлявам щатската власт!
И гордо вади значката от джоба си:
- Виждате ли тази значка?! Тази значка ми дава право да ходя където пожелая, за да си свърша работата! Без повече обяснения!
- О кей, сър, - съгласява се фермерът - Можете да ходите, където си поискате,
След пет минути фермерът вижда, че офицерът бяга с пълни сили, а след него - разярен бик.
Фермерът притичва след тях, крещейки:
- Значката! Покажи му значката си!
Един фермер имал голямо стадо крави. Имал трима синове, които пасяли кравите. По едно време кравите взели да измират без причина. За да не фалира, бащата решил да изпрати най-големия син до големия град да доведе доктор да установи причината.
Тръгнал той, пътувал що пътувал и срещнал в гората една горска фея.
- Къде си тръгнал, юначе?
- Баща ми ме прати да разбера от какво умират кравите...
- Ако ме оправиш 10 пъти, аз ще ти кажа!
Казал си юнакът "ех,че късмет" и се съгласил. Почнал 1, 2,5, 8,ама тя била много добра, изморила го и той не успял...
Върнал се с увесен нос, разказал. Бащата решил да прати средния брат.
Феята, обаче, като от по-млад поискала 15 пъти...
Той капитулирал на 13-ия...
Върнал се и той отчаян, а малкият брат изявил желание и той да отиде. Погледнали го с недоверие, но нямали избор, пратили го...
Феята - като от най млад, поискала 20 пъти!
Почнал той - 5, 10, 20, 30 пъти и не спирал, феята по едно време не издържала и изпъшкала:
- Стига, стига, не издържам повечеееее...
А той:
- Ей сега ще разбереш от какво умират кравите!...и продължил...
Едно време в Америка, в един бар в Дивия запад влиза някакъв дребосък, по-нисък от метър, някъде към 60-65 см, покатерва се на високо столче до плота на бармана и си поръчва бутилка уиски. Изпива я на един дъх и казва:
- Много ви е хубаво уискито, я ми дайте една цяла каса.
Дават му и дребосъкът почва да пресушава шише след шише, изпива всичките 12 бутилки и си поръчва още една каса. През това време всички редовни клиенти на този бар - каубои и фермери, авантюристи и картоиграчи, златотърсачи и нефтотърсачи, наемни убийци и бегълци от закона, прос*итутки и всякаква друга измет, гледат втрещено как джуджето поглъща литър след литър!
Най-накрая един от тях отива при дребосъка и го пита:
- Абе, приятелче, ти колко кила тежиш?
- Ми,90.
- Айде бе, без т*шак?
- А, без т*шак само 30...
Ленив ден в малко гръцко село. Дъжд се сипе като из ведро, улиците са опустели. Времената са трудни, хората са затегнали коланите, всеки е задлъжнял на някого, всеки живее на кредит. Точно в този ден един богат германски турист решава да се отбие в селото, паркира автомобила си пред скромния местен хотел и влиза вътре. Слага банкнота от 100 евро на рецепцията и казва на собственика, че първо иска да погледне стаите и тогава ще реши дали да наеме някоя за през нощта. Хотелиерът му дава няколко ключа и в момента, когато чужденецът се качва на горния етаж, той тутакси грабва банкнотата от 100 евро и тича до близката месарница, за да плати дълга си на месаря. Месарят взима банкнотата от хотелиера и хуква надолу по улицата, за да се разплати с фермера, от когото купува прасета. Фермерът взима банкнотата от 100 евро и бързо отпрашва да си плати сметката за храна и гориво към фермерския доставчик. Фермерският доставчик взима банкнотата от 100 евро, която му е дал фермерът, и тича да си плати дълга за вино и узо в местната таверна. Кръчмарят приема банкнотата от 100 евро и мълчаливо я приплъзва към местната прост*тутка, която в този момент отпива от питието си на бара, и която заради кризата влизала в положение на клиентите си и също предлагала услуги на кредит. Прост*тутката взима банкнотата от 100 евро и забързва към скромния местен хотел, за да си плати за стаята, която ползва. Собственикът на хотела приема банкнотата и я поставя на мястото, на което е била до преди малко, така че богатият чужденец да не заподозре нищо. В този момент, туристът слиза обратно до рецепцията, посяга към банкнотата от 100 евро, като обяснява, че стаите не задоволяват вкуса му, прибира си парите в джоба, качва се в колата си и напуска селото. Никой нищо не е произвел. Никой нищо не е спечелил. Но пък сега вече цялото село се е издължило и гледа на бъдещето с много повече оптимизъм.
Сподели