30-те години. Сурова съветска действителност. В тясно дворче банда дечурулиги ритат футбол. Хряссс! Топката се врязва в мръсен прозорец. От къщата изскача небръснато мъжище; дочените панталони се държат на протрито въженце, жилави черни косми пронизват кирливия потник, кървясалите очи святкат злобно, в ръката размахва отчупен крак от маса. Той хуква напосоки след първото попаднало момче. Момчето, бледен юноша с интелигенти меланхолични очи под високото чело, бяга колкото му крака държат и си мисли. "Ех, защо ли ми трябваше да ритам топка тука, можеше да си седя вкъщи и да чета любимия Хемингуей."
В това време в Куба, в разкошна вила с изглед към океана се е разположил Хемингуей. Той пие отлежал ром, пуши хавански пури, беседва със знойна мулатка и си мисли. "За кой дявол си губя времето с тая тъпоумница, можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Мороа."
В това време в Париж, в треторазрядно капанче, скрит зад гъста мъгла от лютив дим, се е разплул Андре Мороа. Пиян от гадно кисело вино, той пуши поредната безфилтърна цигара. На коленете му хърка прос*итутка грозна като смъртта, а той си мисли. "Защо са ми тия запои, сега можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Набоков."
В това време в Москва Набоков се носи по улицата, стиснал крака от маса като бейзболна бухалка, и си мисли. "Ей, хулиганче такова! Само да те гепя и мамицата ш'ти разкатая!"
Футболист лежи на смъртното си ложе и повикал съпугата си:
- Скъпа, аз умирам, но да съм спокоен, когато умирам, кажи ми изневерила ли ми си някога?
- Да скъпи 3 пъти.
- Кога бяха те? Сигурно още не си ме познавала добре скъпа.
- Ами спомняш ли си, когато треньора не те пускаше на терена?
- Да лоши времена за нас бяха тогава.
- А от извесно време нататък почна да те пуска на всеки мач. Е тогава ми бе първия път.
- О, скъпа, направила си го заради мене, а този идиот - опитал се да изпсува треньора си умиращия футболист - Нищо скъпа направила си го за мене и аз ти прощавам. Всъщност кога ти бе втория път?
- Ами спомияш ли си, че тогава никoй от футболистите не искаше да ти подава.
- Да.
- А от извесно време насам всички се надпреварваха да ти подават, е тогава ми бе втория път.
Лицето на футболистта се сгърчило в предсмътен спазъм от болка и недоумение и попитал:
- А кога ти бе третия път?
- Спомняш ли си тогава, като излезеше на терена публиката те освиркваше и псуваше, а от извесно време насам цялата публика те посрещаше винаги с бурни овации и аподисменти, а винаги когато вземеше топката ти ръкопляскаше, е тогава ми бе третия път.
Сподели