Седи си Иванчо в час и си играе с химикалката. Учителката вече се изнервя и го пита.
- Иванчо, какво правиш?
- Ами госпожо, вижте - вътре, вънка, пък малки пълнителчета не ражда.
Учителката се ядосала и го изпратила при директора.
Директора го пита:
- Иванчо какво пак направи.
- Господин Директор вижте, влиза вътре, вънка, пък малки пълнителчета няма.
Директора взима химикалката и той вътре вънка и верно нема малки пълнителчета.
Разглобява я след малко и казва:
- Иванчо, може ли да си толкова глупав, не виждаш ли, че има спирала?
Един човек се прибрал късно от работа, както винаги изморен и изнервен, а на вратата го чакал неговият малък син.
- Тате, може ли да те попитам нещо?
- Разбира се, какво има?
- Ти каква заплата получаваш?
- Това не е твоя работа… – намръщил се бащата – и защо ме питаш такова нещо?
- Просто искам да знам, моля те, кажи ми, колко получаваш за един час?
- Щом толкова искаш да знаеш – 20 лева…
- О… – детето се замислило – Тате, може ли да ми дадеш 10 лева?
- Ако искаш пари от мен, за да си купиш някоя глупава играчка или някоя друга глупост, - ядосал се бащата – заминавай в стаята си и лягай да спиш! Как може да си такъв егоист! Аз работя по цял ден и съм толкова уморен, а ти ме занимаваш с такива неща…
Детето тихо отишло в стаята си и затворило вратата. Бащата седнал и макар че бил ядосан, се замислил над въпросите на сина си. След около час, вече доста по-спокоен, се зачудил дали пък тези пари не му трябват за нещо важно… Това били само 10 лева, а и не се случвало често детето да му иска пари. Бащата отишъл в детската стая.
- Не спиш ли? – попитал той.
- Не, тате, просто си лежа – отвърнало момчето.
- Съжалявам, имах тежък ден и се отнесох доста грубо с теб – казал бащата - Ето, вземи парите, за които ме помоли.
Детето се усмихнало.
- О, тате, благодаря ти! – радостно възкликнало то - След това бръкнало под възглавницата и извадило още няколко измачкани банкноти.
Виждайки, че детето има още пари, бащата отново се намръщил. А малчуганът събрал банкнотите, внимателно ги преброил и погледнал към баща си.
- Защо ме молиш за пари, след като вече си имаш? – попитал бащата.
- Защото бяха недостатъчно. Но сега вече ще ми стигат. – отвърнало детето – Тате, тук са точно 20 лева. Мога ли да си купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано от работа, защото много искам да вечеряш заедно с мен и мама…
ДЕТСКА ЛОГИКА
Дъщеричката: Тате, какво е това прос*итутка?
Бащата: Боже! Откъде научи тази дума?
Д: В детската градина. Васил ми каза, че съм прос*итутка.. Защото повече на него не му давам. Давам на Павел.
Б: Какво?!
Д: Плюшеното мече. Не му давам да си играе с плюшеното ми мече.
Б: Фу, господи! Твоят Васил е глупак. А прос*итутка: това е лоша жена!
Д: Защо лоша?
Б: Защото е продажна.
Д: Значи леля Оля... е прос*итутка? Нали продава в магазин?. Значи е станала продажна.
Б: Не леля ти Оля не е продажна защото продава сувенири. А прос*итутката продава себе си.
Д: Как така – себе си??
Б: Много просто. Този, който поиска може да си я купи. За определено време.
Д: За какво?
Б: За да спят.
Д: Спят?
Б: Да, в един креват.
Д: Тогава се получава така – прос*итутка е нашата мама?
Б: Ти си луда!
Д: Но нали тя спи с тебе за пари?
Б: За какви пари?!
Д: За заплатата ти.
Б: Абе това пари ли са!.. Не, тя с мен - по любов. Надявам се...
Д: Както и с чичо Петър ли?
Б: Какво? Какъв е пък този сега чичо Петър?
Д: От втори вход. Когато ти беше в командировка, чичо Петър нощува у нас. С мама, в един креват.
Б: Петър? В кревата?! Ей сега ше и дам аз на нея един Петър! Прос*итутка!!! (Изхвърча от стаята).
Д: Странно: как така мама да е прос*итутка, ако спи с чичо Петър не за пари, а по любов?...
Сподели