Английски и български кораб се разминават в един канал, но има място само за един кораб, малко преди да се сблъскат англичаните започват да крещят: - Go back, go back Българите, също: - Мини у лево, мини у лево Капитанът на българския кораб пита екипажа има ли някой, които говори английски за да се обясни с чужденците. Някой се провиква, че готвачът знае, викат го, а той се провикнал: - Do you speek english? - Yes, yes!!! - ... ми, тогава мини у лево бе левак.
Една млада жена си вървяла по центъра, когато без да иска настъпила Вълшебното Лайно. Изведнъж се озовала назад във времето – далеч в каменната епоха. Гледа планини, гори, диви животни... Много се уплашила. Тръгнала покрай един поток да търси хора. Вървяла няколко дни, а нощите прекарвала завита с листа и клони. Една сутрин забелязала пушек до някаква пещера. Гладна и премръзнала се затътрила с последни сили към мястото. На входа седял праисторическият човек. Приличал на бизон – едър мъж, брадат, с дълга гъста коса. Чоплел кокали пред огъня. Като видял момичето, скочил с каменната си брадва в ръка: - К’ва си ти, ма? - Изгубих се, господине. Моля те, вземи ме да живея в твоята пещера! – примолила му се девойката. - Мах’са от тука, ма. – отвърнал грубо ловецът с тежкия си глас. - Моля те, моля те, ще се грижа за теб, ще пера кожите, ще ти чистя, ще ти готвя, ще поддържам огъня... само ми позволи да остана при теб. - Не, разкарай се. Не ми трябваш. - Много те моля, гладна съм и ми е студено. Страх ме е от дивите зверове, не ме оставяй сама! Праисторическият човек я съжалил и пуснал девойката вътре. Взел си копието, лъка, стрелите и поел на лов. Обърнал се назад, а тя весело му махала. Вечерта се прибрал, носейки на рамо убита сърна. Пещерата била подредена, кожите изпрани, огнището преместено на по-уютно място, така че да се виждат рисунките на стопанина... женската ръка личала навсякъде. В каменната тенджера къкрела ароматна чорба, а в дървената паница имало сок от ферментирали круши. Първобитният човек отрязал единия бут на животното, а тя опекла месото с набрани по-рано подправки и грудки. Пийнали, хапнали (тя му направила забележка да не мляска като свиня). Поговорили си. Гледали с усмивка все още младото рохко небе. Станало късно. Легнали завити под новия козешки юрган. Той захъркал, тя го прегърнала, той се обърнал, тя го целунала. Последвало сношение с мозъчни изригвания. На сутринта ловецът станал рано. Замислен седнал до димящото огнище. Погледнал надолу и казал на себе си: - За това ли си служила, кожена пръчице?! А аз цял живот да чупя костенурки с тебе?!
В чата. Тя:
- Ще се ожениш ли за мен? Не е нужно да подписваме, ако не искаш! Аз съм красива нимфоманка (по цял ден мисля за с*кс и съм редовна посетителка на с*кс-шоповете), имам много пари и мога да те издържам, затова няма нужда да работиш. Но можеш да си намериш нещо дребно и да казваме на останалите, че ти осигуряваш прехраната на семейството, за да се чувстваш спокоен! Освен това мога да готвя, не съм имала мъж и съм девствена, разбирам се зле с майка си, но със сигурност ще си пасна добре с твоята, а и в свободното си време от чистене, пазаруване, с*кс с теб и готвене ще гледам футбол и пия бира. Ако ти и приятелите ти се включите, ще бъде страхотно! Имам само една цел в този наш съвместен живот - да ти бъда вярна без значение колко пъти ще ми изневериш ти. Дори настоявам да го правиш, за да видиш, че другите не са нищо в сравнение с мен! От теб ще поискам само да не се хабиш за скъпи подаръци - пази парите си за бира и забавления!
Той:
- Аз... май днес съм попрекалил с пиенето!
Сподели