Пожар в осеметажен блок. Блондинка, брюнетка и червенокоса не могли да се изнесат навреме и останали заклещени на последния етаж. Дошли пожарникарите, опънали едно платнище и им викнали:
- Айде скачайте, ама една по една!
Червенокосата скочила първа. Пожарникарите я гледали, докато лети, решили, че е грозна, дръпнали платнището в последния момент и мацката естествено се разпльокала. После викнали нагоре:
- Айде следващата да скача!
Брюнетката се развикала:
- Да, бе да, да не съм луда, нали видях какво направихте.
Пожарникарите:
- Тази беше толкова грозна, че не заслужаваше да я спасим. Ти си по-красива и сега няма да дръпнем платнището. Айде скачай!
Подлъгала се и брюнетката, и скочила. Докато летяла пожарникарите решили, че и тя е много грозна и пак дръпнали платнището. След малко викнали на блондинката:
- Ти какво, да не смяташ да останеш горе? Айде скачай!
- Ще скоча, ама оставете платнището и се дръпнете най-малко на трийсе метра, да не може да го дръпнете.
Един грозен, тъп, гнусен змей хванал американеца, французина и българина и им казал:
- Искам всеки да ме впечатли с нещо, за което не съм чувал, иначе ще го изям.
Американецът казал:
- САЩ - Статуята на Свободата, Лас Вегас...
Змеят изсъскал злобно:
- Мен ли се опитваш да впечатлиш с някакви си сгради, бе?! - и го изял.
Французинът започнал:
- Франция - Париж, любов, съвършенство, красота...
Змеят изсъскал още по-злобно:
- Мен ли се опитваш да впечатлиш с някаква романтика, бе?! - и него изял.
Дошло ред на българина и той казал:
- Аз живея в една малка, нескопосана, недодялана, незабележима, невзрачна държава. Никой, никога не е чувал за нея.
- Къде е тая държава? Как се казва? - попитал змеят.
- Ами тя е на Балканския полуостров и се казва България... - отговорил българинът.
- Аааааа, верно ли ве луд... - изненадал се приятно змеят. - Да, бе, знам я. България, София, дъщеря ми учи в Техническия!
Вървяла си червената шапчица из гората и изведнъж срещу нея гледа върви едно дребно, грозно, джудже влачещо огромен куфар. - Кво носиш в тоя куфар, бе джудже? - Диви х*йчета! - Кво!!!! - Ти кво, диви х*йчета не си ли виждала? - Ми не, покажи ми! Отворило джуджето куфара, а той наистина пълен с х*йчета. Мърдащи. Полюбопитствала шапчицата за какво служат. Джуджето затворило куфара, дръпнало шапчицата на страни и възпитано й обяснило. - Като кажеш „люляк”- то почва да те е*е. Като кажеш „круша” – спира. Шапчицата измолила едно х*йче за се*е си и подсвирквайки си из гората продължила към баба си. По някое време решила да пробва -„люляк”-иииии голяма КЕФФФФ, казала „КРУША” и х*йчето спряло. Люляк-круша-люляк-круша-люляк..и се спънала в един корен и забравила думата за спиране. Ами сега. Върви си тя към баба си ама вече не и е готино и сълзи текат от очите й. Влиза при баба си и от прага вика: - Бабо кажи ЛЮЛЯЯЯЯК!! Бабата казала люляк и на стари години и се натресло нещо дето не е и очаквала. Легнала бабата да мре. Влиза Кумчо Вълчо. - Бабо ша тъ ЯМ! - Кажи първо люляк и после квот искаш ма прави. Казал вълчо думата и му се отяло, х*йчето го почнало здраво. Хукнал той из гората и насреща му ловеца. Хукнал вълчо към ловеца. -Кажи люляк и ме застреляй! Моля ТЕЕЕ! Ловеца го погледнал учудено ама казал люляк. Забравил и пушка и вълк. Ходил като замаян из гората, блъскал се в дърветата и накрая седнал в един поток. Три дена седял там и успял да удави х*йчето. Върви си ловеца из гората. Всичко го боли. Целия свят му е крив. И кво да види. Насреща му едно дребно, грозно джудже, влачи един огромен куфар. -КВО НОСИШ В ТОЯ КУФАР БЕ ГРОЗНИК, изръмжал ловеца. -Ми диви х*йчета. -Я да видя! Отворило куфара. Навел се ловеца и погледнал. -Я !!! ЛЮЛЯЦИ!
Отивам на риба и цял ден – нищо. Таман си тръгвам и опа, нещо се закачи на въдицата. Дърпам и изваждам някаква жаба.
„Пусни ме рибарю, аз съм златната жаба и ако го сториш ще ти изпълня едно желание.“
„Добре, викам си на акъла, за какво ми е тая жаба и понеже играя на тото я накарах да ми каже шест числа. Прибрах се и попълних фиш с нейните числа. И няма да повярвате – ударих джакпота. И като се почнаха едни веселби – цяла седмица. Сетих се за златната жаба и реших да отида да й благодаря. Попитах я какво да направя за нея.“
„Искам да ме любиш, защото аз всъщност съм омагьосана принцеса!“
Гледам я аз – крастава и грозна жаба, ама нали ме направи милионер. Прежалих се, стиснах зъби, притворих очи и почнах да я чукам. По едно време отварям очи и гледам – гадната жаба се превърнала в красиииива, неееежна четиринадесет годишна девойка.
Ето така седят нещата, господин съдия
Пътуват в кола мъж, жена му и тъщата. Спира ги някакъв тип на автостоп и се примолва да го качат. Качва се той, но след малко вади пистолет и го опира в главата на мъжа:
- Отбивай. Първата пресечка в дясно!
Отбива мъжа, стопаджията изкарва семейството от колата, опира пистолета в главата на жената и казва:
- Или те е*а, или умираш.
На жената не и се умирало, и....
Идва ред на тъщата. Оня с погнуса казва:
- Много си дърта да те е*а. Една свирка и те пускам.
Ами и на тъщата и се живеело... и му направила свирката.
Стопаджията погледнал мъжа, изсрал се и казал:
- Абе тебе кво да те правя... хем си грозен, хем си и мъж? Изяж тва лайно и си свободен.
Какво да прави мъжа, изял го.
Пуснал ги оня както обещал, но в колата всеки започнал да се оправдава гузен. Жената казала:
- То едно е*ане беше... два пъти ми го вкара и толкова.
Тъщата:
- То една свирка беше... лапнах му го 2-3 пъти и това само.
А мъжа:
- Ами то да не мислите, че аз ядох кой знае колко... аз само бобчетата обирах.
Сподели