Степени на пиянството:
Първа степен - Седиш с баща си, пиете ракия и ти му казваш:
- Аз тебе те познавам от някъде.
Втора степен - Седиш със жена си и пиете ракия, по едно време й казваш:
- Жена, хайде да ходим по ку*ви.
Трета степен - Обаждаш се на жена ти в десет часа и й казваш:
- Жена, конференцията се проточи много и ще трябва да преспя при нея.
Четвърта степен - Поръчваш си такси, влизаш и шофьорът те пита:
- На къде, господине?
- Тебе пък какво те интересува на къде.
Пета степен - Качваш се в таксито, шофьорът те пита на къде, ти му отговаряш:
- Към къщи.
Шеста степен - Вървиш по улицата и се чудиш защо асфалта скача и те удря по главата.
Седма степен - Седиш на бара, пиеш и по едно време викаш келнера и му казваш:
- Келнер, донеси вратата, че искам да си ходя!
Вървял щурец по пътя, а насреща - мравка. - Бабо Мравке, где така! - Тичам, Щурчо за храна! А, ти накъде? - Днес калинката е булка и съм канен на свирня! - А, когато сняг забръска, кво ще чиниш ти зимъска? - Ще си гледам бабо кефа с руйно вино и мезета! На следващото лято се срещат отново: - Бабо Мравке, где така? - Ами, аз все за храна. А ти Щурчо на къде? - Аз отивам на море. Имам договорче с бар! Лайф – изобщо морски цар! - А, когато сняг забръска? - Ще си гледам бабо, кефа! Джакузи, мацки, питиета... На следващото лято - пак: - Здрасти, Щурчо! Спри се бре! Де си тръгнал - на море? - Но! Мерси мадам! Уи, имам аз концерт в Пари...! - Като ходиш в Париж – Лафонтена ти ще видиш? - Канил съм го на концерта! Той е моят първи фен! - Като го видиш - му кажи да си майката е*е - положителен герой – аз съм в баснята, добре! Но, той тебе е обрекъл на живот! Хем безгрижен, хем в порок! Спирам да работя! Край! И аз искам само Лайф!
На спирката се карат две циганки. Едната е дребна, сива и слаба като врабец през февруари. Другата - дебела като депутат на трети мандат и с лъскави бузи като министерски мерцедес. Слабата изнася дълга тирада, изпъстрена с красиви думи като к*рва, уруспия и мастия, от която към края се разбира, че дебелата е съблазнила мъжа й. Тя я изслушва със светещи от превъзходство очи и като млъква, хвърля в лицето й следните презрителни думи: - Ай, виж са мъ! Съдя хохали. Мъж ти да не е куче, чи да яде хохали? Ша доди при мен, я! Щото като ми съ качи, плава ли, плава!