- Пак си пил 235 гр. ракия!
- Стига бе жена, наистина толкова пих, но как позна?
Катаджийския прибор за духане, нищо не е пред теб!
- Комшията Киро ме ошлайфа!
- Аааа.
- Сутрин, като е на 1 малка, едвам чувам новините, на обяд вече е на 2 ракии, и всичко се чува нормално, но към 6-7, вече е на 4 и толкова усилва радио "Веселина", че ми идва да му завра антената в...
От там се научих да познавам с точност + - 0.20 промила.
Американец, германец и българин попаднали на необитаем остров. Нямало какво да ядат след всичките малини, къпини и боровинки, затова след мъчителен глад решили да ядат от себе си, та да оцелеят по-дълго. Пръв решил да бъде американеца: - Аз реших да отрежа част от едното си бедро, ще го опечем и изядем и така ще изкараме малко повече време. Яли от бедрото на американеца, но след три дни германецът казал: - Сега е мой ред, реших да отрежа част от корема си, ще го опечем и ще изкараме още време без храна. Яли от корема на германеца, но след три дни българина решил, разкопчал дюкяна и сложил достойнството си на масата. Германецът възкликнал: - Яяяя, шпек „леки”! - Шпек „Леки” друг път, хапвате по едно кремче и си лягате.
Мозъкът си седял един ден пред бюрото. Изведнъж влезнал черния дроб:
- Мозък, искам обезщетение!
- Защо бе, какво става? Дай поне три основателни причини.
- Ами хората са невъзможни! Пият, друсат се, ядат кофти храна… и всичко през мене минава!
- Добре де! Ще ти дам обезщетение.
След малко писва белия дроб:
- Мозък, така не може! Направо ме направиха на парцал! Пушат, дишат лепило, а и тоя въздух… искам обезщетение!
- И ти ли… добре, ще ти дам обезщетение.
Настанало малко спокойствие. Изведнъж влиза к*ра:
- Мозък! Искам двойно обезщетение!
- Ти пък на какво основание?
- Ами през последните две седмици не съм спирал да работя, все се завирам по разни тъмни и влажни места - направо ад!
- Аз пък сега ще ти кажа защо няма да ти дам никакво обезщетение:
1) дървиш се на хората;
2) плюеш ги в лицето;
3) дори ми идваш небръснат на работа, а за костюм да не говориме…
Мозъкът си седял един ден пред бюрото. Изведнъж влезнал черния дроб:
- Мозък, искам обезщетение!
- Защо бе, какво става? Дай поне три основателни причини.
- Ами хората са невъзможни! Пият, друсат се, ядат кофти храна... и всичко през мене минава!
- Добре де! Ще ти дам обезщетение.
След малко писва белия дроб:
- Мозък, така не може! Направо ме направиха на парцал! Пушат, дишат лепило, а и тоя въздух... искам обезщетение!
- И ти ли... добре, ще ти дам обезщетение.
Настанало малко спокойствие. Изведнъж влиза к*ра:
- Мозък! Искам двойно обезщетение!
- Ти пък на какво основание?
- Ами през последните две седмици не съм спирал да работя, все се завирам по разни тъмни и влажни места - направо ад!
- Аз пък сега ще ти кажа защо няма да ти дам никакво обезщетение:
1) дървиш се на хората;
2) плюеш ги в лицето;
3) дори ми идваш небръснат на работа, а за костюм да не говориме...