Гарабед и Киркор били емигранти в Ню Йорк. Година не могли да си намерят работа и решили да се разделят. - Нека след една година се срещнем пред хотел Континентал. - предложил Гарабед. - Може поотделно да ни провърви! След една година Гарабед се свивал опърпан пред хотела, когато от една лимузина слязъл Киркор, подхванал своя приятел и го завел в ресторанта. Похапнали и вече към края на вечерята Гарабед попитал: - Виждам, че си успял! Кажи как! - Много просто - измислих едно кремче! - Какво кремче, бе приятелю? - Намажеш член, мирише на банан! Много се търси! А, сега си тръгвам, че съм много зает. А, догодина - ако искаш пак да се срещнем тук! Разделили се, минало още една година, пристига с лимузината си Киркор, а Гарабед - елегантен и блестящ го кани в ресторанта. Още на аперитива Киркор казва: - Май си успял повече и от мен, приятелю? - Ти ми даде идеята! И аз измислих кремче! Страхотна идея! Намажеш банан - мирише на член! Избиват се на пазара!
Хасан завел циганетата на ресторант. Яли, пили и се веселили и накрая Хасан казал тихичко: - Сега започвате едно по едно да се изнасяте тихичко, че нямаме пукнат лев, и ако ни хванат лошо. Циганетата, без да чакат втора покана, започнали да се изнизват и накрая всичките изчезнали. Хасан и той тръгнал, но сервитьора го видял и го заловил. Вкарали го в задната стаичка и Хасан започнал да хленчи да не го бият. Персонала на ресторанта го изгледал и един се обадил: - Добре, няма да те бием. Ще те еб*м! Дайте му едно шише с олио... да се намаже, та да не го боли много. Донесли олиото, Хасан го взел и подсмърчайки започнал да си маже гърдите от лявата страна. Сервитьора го изгледал учудено и казал: - А бе, приятел, на грешното място мажеш, с това се маже г*за, бе. - Махни го г*за, бате! - изхленчил Хасан. - Сърцето, сърцето няма да издържи...
Колкото пъти Вълчо срещал Зайо, толкова пъти го оправял. Зайо не издържал и се оплакал на лъва. Царят на животните осъзнавал, че е несправедливо, но Вълчо не бил кой да е и за това отсъдил, че Вълчо ще такова Зайо, но само веднъж на ден. Не останал доволен Зайо, но се примирил. На другия ден, на сутринта излязъл на разходка и Вълчо веднага го издебнал и оправил. На обяд се повторило всичко, Зайо се възмутил: - Вълчо, какво става, нали беше само по веднъж на ден? - Ами това е за утре! И така продължило. Зайо, за да не се обърка, взел да си води бележки. Една хубава заран Лиса, докато се разхождала из гората, съзряла Зайо на една слънчева полянка, целият затрупан с бележки, дращи с молив, отмята нещо, ядосва се: - А бе, Зайо... Какво става? - Лисо... Да ми се махаш от главата, че не стига, че непрестанно ме таковат, ами и съм затънал в бумащина....
Пернишки обяд. Мъж и жена обядват, и по точно ядът боб с наденица! По едно време мъжът става яростно, бута стола и бам един задвратник на жена си! Жената: - Защо ме удари, бе? Мъжа: - Не ми викай "бе", спри да сърбаш! Всичко утихнало, усмирил се мъжът и пак почнали да ядът. Студена пот избила по мъжа, станал бързо и бам един задвратник на на жена си. Мъжа: - Що сърбашшш мааа, овцоооо? Жената: - Емииии, аз таковааааа, няма повече! Продължили да ядът. Жената вече не сърбала, хранела се тихо. Царяло мир и спокойствие. След известно време мъжът станал иии баммм зашлевил един задвратник на жена си! Жената ревнала и се завайкала. - Защо ме удари сега? - Еее, като се сетя как сърбаше!