Както карах Трабанта и не щеш ли - съдба се отбих в ресторанта, за да хапна чорба. На съседната маса една дама седи. Една дама от класа с ей такива гърди. Тя облизваше устни, аз я гледах смутен и желания вкусни се събудиха в мен. Имах няколко бона и ми падна перде. О, пред нея Мадона репички да яде. Но отсреща не щеш ли един мъж изрева с триъгълни плещи и квадратна глава: - Ало, малката, как си? Плащам! Тръгвай със мен! Тя му каза: - Простак си! - и добави: "Кретен!" Разгневи се обаче тоз, квадратният пес. Тя пищи, той я влачи към един Мерцедес. О, така се ядосах и какъвто съм луд, на земята го проснах с един ъперкут. Но пристигат четирма на уши с обеци - охранителна фирма, цял отбор от борци… И какво да ви кажа - полудял от любов, аз лежа на паважа, а след туй в "Пирогов". Нямам близки, съседи, ни жена, нито брат, с телесни повреди и отпред, и отзад, изпочупен, гипсиран, смъртоносно ранен, от любов репресиран, за любов награден. И завит с одеяло, гледам в стаята - Тя с термометър, цукало и букетче цветя, уморена и бледа на леглото седи и в очите ме гледа с ей такива гърди. - Помълчи за минутка, нямам капка вина, аз не съм пр*ститутка, аз съм честна жена. Ти не си адекватен в този к*рвенски век, ти си невероятен, ти си честен човек. Ах, сърцето ми страда да те гледам лежащ. Да отидем в Канада или примерно в САЩ. От покоен роднина наследих ресторант… - Ами мойта Родина? Ами моят Трабант? Не, не искам да чуя. Тука аз съм роден. Аз съм българче, туй е първа радост за мен. На леглото ми бледа любовта ми седи и в очите ме гледа с ей такива гърди. После моето тяло тя премести така и ми сложи цукало и ми махна с ръка: - Сбогом, смешно човече! Ах, за теб ми е жал, че България вече е потънала в кал. Няма тук патриоти. Хайде, миличък, спи! На таквиз идиоти тя все пак се крепи. О, Българио, нека имаш жребий нелек, теб тринадесет века те насилват през век. Помълчи за минутка, нямаш капка вина. Ти не си пр*ститутка, ти си честна жена!
По време на студената война, агент на ЦРУ е на шпионска мисия в Москва. Знае идеално руски, познава до съвършенство руската култура и обичаи. Задачата му е да се запознае със съветски младежи и да се внедри в комсомолските структури.
Първата вечер влиза в близкото барче, поръчва си квас, завързва разговор с младежите, започва да рецитира Пушкин на перфектен руски, всички му казват браво но след малко си тръгват. Остават само той и барманът:
- Ти не може да си руснак.
- Как така?
- Ами така!
На другата вечер американецът влиза в ресторант по време на танцова забава. Кани момиче, тацува валс, танго, после казачок, но след малко всички си тръгват. Остават само той и барманът:
- Ти не може да си руснак.
- Как така?
- Ами просто няма руснаци-негри.
Вчера в детската градина
спам-а тръшна двама-трима.
Две дечица пък от снощи
нямат вече лични пощи.
Оня ден пък CIH намина,
тръшна май че двайсетина.
Дисковете като нови -
празни до основи.
На Иванчо за играчка
Дядо Мраз дарил търсачка:
бързо диска тя му рови,
файлчетата бавно трови.
Добромирчо порно гледка,
eddie неговата сметка,
скоро FAT-a му проходи,
с`я кат луд той броди.
Днес пък сървъра пострада,
няма си той веч преграда,
sysadmin-a до обяд
оптиката ряза с яд.
Гаден хакер се промъкна,
всичките пароли смъкна.
А сега, деца, кажете,
де са часовете?
На admin-a му се спи,
файл копирал в ftp
кредитните карти всички.
На ви с`я парички!
Над смълчаните полета
пеят траурни звънчета.
Младо хакерче намина,
сървъра съвсем почина.
Две дечица с бодри песни
в къщи хъб-а си отнесли.
Т`ва админ-а го не схвана,
свърши на кабела от LAN-a.
Кабела го гръм удари,
всички в нет-а ни завари,
дъно няма, платки, RAM:
всичко свърши се дотам.
Учителката дала на децата за домашно да напишат кратко съчинение, което да завършва на изречението "Мамо, ти си ми едничка". На другия ден децата започнали да четат домашните си:"Един ден с мама отидохме на море, пекохме се, къпехме се. Мама влезе в морето и после спасителите дълго я търсиха. Вечерта, като заспивах, усетих колко ми липсва и си казах: "Мамо, ти си ми едничка!""Вчера с мама отидохме на екскурзия, брахме гъби и ги пекохле на шишчета. Мама хапна от една красива лилава гъбка и повече не мръдна... Догато се прибирах самичка по пътечката си спомних за нея и въздъхнах: "Мамо, ти си ми едничка!"После става малкият Иванчо:
"Влязох в къщи. Потърсих в хладилника нещо за ядене, но имаше само две шишета с бира... Тъкмо преполвих второто и мама се събуди с ужасно главоболие:
- Иванчо, донеси една бира от хладилника!
- Но мамо, тя ми е една!От Сиска
Един евреин започнал работа в голяма търговска фирма. Нещата, обаче, не потръгнали и шефовете му се чудели как да го уволнят. Решили да му възложат задача, която смятали за неизпълнима, затова го пратили да продава "Лада" в Англия. Но не минал и месец, а той се върнал с договор за голяма доставка. Какво да правят - изпратили го в Япония, да продава компютри - позабавил се месец - два, но въпреки това пристигнал с договор. Оставала последната възможност: възложили му да продаде на негрите в Африка кожуси и радиатори. Минал месец, два, три, половин година, година... няма го. Шефовете вече се били успокоили, че си е умрял или е изяден, когато синът Давидов цъфнал уморен, отслабнал, но с договор! - Е, как го правиш, човече?! Това е просто невероятно! - Чак пък невероятно. Отивам в Лондон, вървя си по улицата и виждам местен евреин. Заговарям го, запознаваме се и от дума на дума той ме свързва с техните лобисти, след седмица в Парламента гласуваха закон и ей ти поръчката. В Япония отне повечко време да намеря евреин, но после всичко си вървеше по схемата: телефони - лоби. Събранието гласува закон и подписваме. - Добре, ясно! Обаче в Африка - палта?! И защо се забави толкова? - Защото се оказа, че там нямали депутати и Парламент. Та се наложи да им правя и Събрание, и избори... после - вече знаете...
Сподели