Срещат се двама приятели:
- Как си, какво правиш?
- Абе, имам хлебарки в кьщи, не знам как да се оттърва от тях.
- Като ги видиш,кажи им: "Нямам хляб" и те ще си отидат.
- Добре - казал другия.
След време пак се срещнали.
- Как си? Какво стана с хлебарките?
- Направих както ми каза, ама те ми донесоха 2 хляба и си останаха. Сега какво да правя?
- Вземи от някъде други хлебарки, събери ги с твоите и като се сбият, сами ще се унищожат!
Така и направил. След време пак се срещнали.
- Как си, как са хлебарките? Изби ли ги?
- Абе, мани. Направих както ми каза, ама моите победиха,че като взеха и военнопленници и станаха още повече. Сега не знам какво да ги правя.
- Избери 2-3 от най-едрите и ги смачкай! Другите ще се изплашат и ще избягат.
След време пак се срещнали.
- Е,приятел,оттърва ли се от хлебарките вечe?
- Нищо подобно.Хванах 3-те най-едрите и ги смачках. И като се събраха на погребение,станаха 3 пъти повече.
3 Март 1950
95 годишният опълченец Иван е поканен в пионерският дом, да разказва спомени от Руско-Турската освободителна война.
- Страшна работа беше ви казвам, е*ах ти войната, е*ах ти чудото.
Не е за разказване, ма нейси. От къде да почна?
- От прекосяването на Дунава.
- Лодките, цял ден отиваха пълни и се връщаха празни, аз чаках, чаках и си викам, мога ли ви е*а лодките, другите вече избиват турци, а аз още се оглеждам. Надух гайдата, лапнах мущука и заплувах с нея. Хем плувам, хем духам. Еб*х ти водата, е*ах ти студа, е*ааах ти и духането. Като стигнах на брега, гледам за турци, ма няма, те духнали към Плевен. Викам си, абе вашта мама турска да е*а, аз за къв х*й са намокрих, бе да са е*а в мераклията. И като тръгнахме да гоним поганците, е*ах ти и гоненето, е*ах ти и вървенето, край нямаше. По селата ни посрещаха с хляб, сол и ракия, а най-хубавите моми, ни целуваха. Вий в кой клас сте?
- В пети.
- Тогава няма да ви казвам, момите, какво още ни караха да правим.
Е*ааах ти и момите, не като днешните, ти моми да видиш.
- А в Плевенската епопея, участвахте ли?
- Участвах. Там беше лудница. С никой не можах да се разбера. Руски, Румънски, Финландски. Всеки ден нападахме, ма турците 6 месеца се криеха зад стените, защото знаеха, че голям х*й ги чака. Накрая, на Осман Паша му огладня задника, свършиха му патроните и се предаде. Сдаде си сабята на Генерал Ганецки. Да ти е*а тъпата сабя, дори магарешки бодили не можеше да реже, за това после му я върнаха.
- А на Шипка бяхте ли?
- И там бях. Там голям х*й ядахме. И Руснаци и Българи, еднакъв го ядахме. Като заприиждаха турчалята, се чудехме кой по напред да гръмнем. Гърмяхме, гърмяхме, ма патроните свършиха, а те пак идват. Мерехме ги с камъни и дървета. Чакахме някой да умре, и него го хвърляхме. Добре, че в последният момент дойде Генерал Радецки, Иначе,турците голямо е*ане щяха да ни хвърлят. Гъзовете, до сега
щяха да ни болят. За това трябва да обичаме Русия.
Пена се събудила сутринта, издоила кравата, извела я на паша, събудила децата, нахранила ги, наточила косата, отишла на полето, косила, жънала, насякла дърва, приготвила обяд, нахранила децата, прибрала кравата, след това косила до вечерта, върнала се, приготвила вечеря, нахранила децата, изкъпала ги, почистила, седнала и изяла един комат хляб и легнала да спи с чувство за изпълнен дълг... обаче изведнъж скочила ужасена:
- Божке, Вуте ненаебан!
Сподели