Арнолд Шварценегер е направил снимка на самия себе си, спящ на улицата под известната си бронзова статуя и написал тъжно: - "Как се променя времето". Причината, поради която написал изречението била не само, че вече е стар, но и че, когато бил губернатор и отворил хотела със статуята пред него, служителите му казали: - "По всяко време можеш да дойдеш и да си запазиш стая". Оттеглил се вече от поста губернатор, Арнолд отишъл в хотела да си запази стая. Администрацията отказала да му даде стая, защото всички били запазени. Той си донесъл спален чувал и легнал пред статуята. Посланието е следното: - "Всичко е временно, но човек винаги трябва да спазва дадените от него обещания или да не дава обещания, които не може да спази". Арнолд Шварценегер
Бай Ганьо отива в София да си купи коза. Търсил, търсил и накрая намерил, но станало късно и трябвало да нощува някъде. Отишъл в един хотел, влезнал с козата и отишъл на рецепцията да си поиска стая, но му казали, че козата трябва да спи отвън, вързана на оградата. Вързал Бай Ганьо козичката и отишъл да спи в стаята си. Влезнал в банята и си казал: "Аз съм много мръсен и няма да използвам банята". Отива до леглото и си мисли: "Аз съм много мръсен затова няма да спя в леглото, ще спа под леглото". Така и прави. На сутринта минава Рум сервиз и си мисли: "Аз съм много низш за тая екстра, няма да я ползвам". Става, събира си багажа и отива да си отвърже козичката. Рецепциониста го гони и му вика:
- Дължите ми 20 лв. затова, че сте ползвали банята.
- Ама аз не съм я ползвал - казал Бай Ганьо.
- Да си я ползвал бе, давай 20 лв.
Дал ги Бай Ганьо.
- Дай ся още 20 лв. затова, че си спал в леглото.
- Ама аз не съм спал в леглото, а под него - казал Бай Ганьо.
- Ами да си спал в него бе. Дай и още 20 лв. затова, че си ползвал Рум сервиз.
- Ама аз не съм го ползвал - казала пак той.
- Ам да си го ползвал бе.
Платил всичко, за което му казали и накрая Бай Ганьо казал:
- Дай ся ти на мене 200 лв.
- За какво? - питал рецепционистът.
- За това, че си ми еб*л козата.
- Ама аз не съм я еб*л бе!
- Ами да си я еб*л!
Бракоразводен процес. Съдията пита жената, разлиствайки делото:
- Кажете, моля, какъв е мотивът за вашия развод?
- Ваша чест, знаете ли, на мен много ми харесва песента "Хотел Калифорния"...
- Вие сигурно не ме разбрахте! Питам ви за фундаменталната причина за вашия развод!
- Фундаментът е като всички останали: бетон, пясък и цимент.
- Ама!... Hа какво основание?
- Някъде към 5 на 6 метра.
- Дявол да го вземе! Той да не би да ви бие редовно?
- Ами, около два пъти в седмицата става преди мен...
- Така, всичко е ясно! Последен въпрос: защо искате развод?
- Аз не искам! Мъжът ми иска! Разправя, тъпчото, че с мен било абсолютно невъзможно да се общува!
Един французин кротко си закусвал в хотела с кроасани, конфитюр, масло, сокче. До него седнал един американец, който нагло мляскал дъвка.
Поседял американеца, позяпал в чинията на французина и попитал:
- Абе, вие, французите, целия хляб ли изяждате?
Французина го погледнал и смутено казал:
- Да, защо?
А американеца му отговорил:
- Щото ние в Щатие ядем само мекото. Корите и трохите ги събираме в контейнери, преработваме ги, превим кроасани и ги изнасяме за Франция.
Французинът се намръщил, но продължил кротко да си хапва докато янкито, продължавайки нагло да мляска с дъвката, не се намесил отново:
- А ти и конфитюр ли ядеш?
- Ъхъ - промърморил, човечеца.
- Ние в Америка ядем само пресни плодове. Огризките ги събираме, преработваме, правим на конфитюр и изнасяма за Франция.
Французинът вдигнал глава и казал:
- Вие, американците, какво правите с презервативите, след като ги използвате?
А американецът уверено казал:
- Как какво, хвърляме ги.
- А ние във Франция ги събираме в специални контейнери, преработваме ги, правим дъвки и ги изнасяме за Щатите.
Сподели