- Здрасти, Пено! Какво прави вашата щерка, бе? Отдавна не съм я виждала!
- А, добре е, Цецке! Не я виждаш, щото много пътува. Отиде сама на морето. И там се запознала с някакъв местен бизнесмен. И се влюбила лудо в него! А той и купил крайбрежна къща на три етажа! Много сме доволни! Много сме доволни!
- Браво! И сега е на морето, така ли?
- Чакай малко! С тоя, морския отишли заедно в Банско. И там нашата се запознала с един банкер! И лудо се влюбила в него. Веднага зарязала другия. А банкерът и подарил скъпа лъскава кола! Много сме доволни! Много сме доволни!
- Е, важното е да е щастлива! И сега е в Банско, така ли?
- Чакай малко! С тоя, банскалията отишли заедно в София! А там нашата се запознала с един скъпоплатен адвокат. И лудо се влюбила в него! Веднага зарязала другия.
А адвокатът и подарил тристаен апартамент в центъра!
Много сме доволни! Много сме доволни!
- Значи - сега е в София, така ли?
- Чакай малко! С тоя, адвоката отишли заедно във Франция!
А там нашата се запознала с един аристократ. И лудо се влюбила в него! Веднага зарязала другия. А французинът и подарил разкошна вила на Ривиерата!
Много сме доволни! Много сме доволни! А вашата щерка - какво прави?
- Ох... не питай... То, по принцип - и нашата е голяма к*рва! Ама, нещо - хич не сме доволни!
Преди години отидохме на море, на бунгала в Созопол. Яка компания, пиене, никакъв контрол. Една вечер след як запой с домашна ракия, незнайно защо ни се дояде мед. От другата страна на пътя имаше пчелин. Оформихме здрава група и потеглихме. От петимата в групата, никой хал хабер си нямаше къде точно се крие медът и ха-ха да се върнем, но другите щяха да ни скъсат от бъзик.
– Вижте, пичове! - предложи Ванката.
- Да вдигнем кошерчето и право в бунгалото, там на светло ще решим какво да правим.
А нощта тъмна, като в кучешки г*з. Но кошерите боядисани в жълто, бързо се ориентирахме.
– Ей този! - спря се Ванката.
– Що? - питам аз.
– Щото е най-голям! Като крадем, поне да е най-големият.
Правилно. Грабнахме го. И в този момент ни се нахвърли един дребен, но трътлест помияр. Лае та се къса и току налита към краката ни. Разстоянието до бунгалото го взехме само на заден. Четирима носехме кошера, а петият се занимаваше с песа. Щом кучето го ухапеше три пъти, се прехвърляше при носачите и друг го сменяше. Пропадахме в някакви канали, спъвахме се в коренища и най-накрая изподрани и нахапани, стигнахме бунгалото. Всички наддадоха тържествуващ рев и млъкнаха.
Ванката се плесна по челото и рече:
– Копелета, донесли сме къщичката на кучето!
Сподели
Харесай Kvo.bg във Facebook