Пълзи мъж в пустинята, умира от жажда. С последни сили промълвява:
- Боже, как ми се пие!
Изведнъж от небето пада лопатка и глас заповядва:
- Копай!
Мъжът взема лопатката и след минута изкопава делва, пълна с вода. Утолил жаждата и чува същият глас:
- Върни лопатката!
Мъжът хвърля лопатката към небето и продължава нататък. Минало време, огладнява. Помолил се. От небето пада лопатка и гласът произнася:
- Копай!
Мъжът взема лопатката и след минута изкопава гювеч, пълен с капама. нахранил се и чува същият глас:
- Върни лопатката!
Мъжът хвърля лопатката към небето и продължава нататък. Върви и си мисли:
- Сега както ми се е*е, дали ако помоля...
Помолил се. От небето пада лопатка и гласът произнася:
- Копай!
Взема мъжът лопатката и започва да копае. Минута, две, час, два... Накрая, скапан, сяда на дъното на изкопаната яма и си казва:
- Леле, как се прее*ах!
И чува познатия глас:
- Върни лопатката!