По една магистрала си карало едно такси правило курс от някво село до някав град пътя бил доста дълъг. И на шофьора на таксито му се допикало. Карал, стискал, карал, стискал, ама то не се издъжа. Спрял таксито и се запътил към храстите. И тамън да отвори вратата на таксито и диспечара му звъни.
- Ало - казал таксиметрожия шофиор.
- Внимаваи много, в местноста кадето си ти, е било забелязано НЛО, ако видиш малки зелени човечета се отнасяй с тях учтиво! - казал диспечара.
Шофьора тряснал вратата на таксито и се забягал към храстите и тъкмо си извадил атрибута и почнал да чишка и...какво да види - малко зелено човече пред него сиди и го гледа.
Шофьора веднага започнал:
- Добра вечер, аз съм Петър и сам таксиметров шофьор, след като се испикая, ще се запозная с теб.
А малкия пришелец избоботил:
- Аьаьа вефда вффара.
В превод:
"Аз съм Владимир, карам тир, след като се изсера, маика ти ще е*а!"
Поуката е гледаите каде и на кого в устата пикаете:D
Пътува автомобил с голямо ремарке. Спират го полицаи и питат какъв товар вози. Шофьорът казва, че това е реквизит. Полицаите се очудили и поискали да видят що за реквизит е това. Отварят и гледат - ножове, ама много и различни.
- Аааа, тука нещо не е наред, прилича ни на контрабанда, черен пазар и изобщо хайде с нас в полицията! - казали те.
- Чакайте бе хора, аз съм артист - цирков, това ми е коронния номер, забивам ножовете около хора.
- Ами, я да те видим какво правиш тогава.
Застанал единият полицай до една дървена табела и казал:
- Хвърляй!
Почнал човека да мята ножовете...
По едно време по магистралата се задал един тир. Гледа шофьорът и не вярва на очите си:
- Добре, че спрях пиенето, егати тестовете дето са измислили!
Срещат се трима познати тираджии. Единия с посинено око, на другия и двете, третия с лепенки по ръцете. Почват да се питат "Кво става, кво става? "
Първия: Абе мани. Прибирам се оня ден от курс, лягаме си със жената, на сутринта ставам, по навик и казвам "благодаря, беше страхотно" и се обличам да си ходя. Мойта като ме почна...
Втория Абе мани. И аз се прибирам оня ден от курс, лягаме си, сутринта аз ставам и по навик оставям 40 евро на нощното шкафче. Мойта като ме почна...
Третия: Абе оставете. Прибирам се аз оня ден от курс, лягаме с жената, на сутринта ставам, по навик и оставям 50 евро на нощното шкафче, тя по навик ми връща 10. И като я почнах...
Шофьорът Пешо си карал камиона и чул по радиото да съобщават, че в околността е кацнала летяща чиния с извънземни на борда, и че е обещана награда за човека, който пръв установи контакт с извънземните. "Съществата са високи около метър, бели са на цвят, плешиви" - се казвало в съобщението.
Пешо продължил да си кара камиона, но по едно време му се допикало. Отбил камиона, и отишъл да се облекчи в близките храсти. Както си вършел работата, не щеш ли, гледа срещу него стои същество точно според описанието по радиото - високо около метър, плешиво, бяло...
Почнал Пешо да се опитва да установи контакт:
- Пешо - посочил той себе си...
- Камион - посочил превозното си средство...
- Пикае - обяснил той какво прави, посочвайки органа си.
Съществото нишо не отговорило, а само мигало умно. Пешо опитал пак:
- Пешо..., камион..., пикае...
Никакъв резултат.
- ПЕШО..., КАМИОН..., ПИ-КА-Е!
Съществото отговорило:
- Мишо, линейка, сере.
Трима тираджии си говорят и се оплакват един на друг, ама и тримата посинени. Първият казва:
- Леле, ако знаете какво ми се случи снощи! Пребирам се аз от курс и сядаме с жената хапваме, пийваме и си лягаме. Правим ние каквото правим и аз на сутринта по навик и оставям на възглавницата 100 евро и тя като ме почна бой, бой за това съм целия син.
Вторият казва:
- А, това твойто нищо не е. Прибирам се аз от курс хапваме пийваме с жената и лягаме, правим каквото правим и на сутринта по навик и оставям 100 евро на възглавницата, а тя ми връща 50 евро. Мале, като, я почнах аз, бия ама и тя мен бие. Та за това съм син и със счупена ръка.
Третия казва:
- Охо това вашето нищо не е. Прибирам се аз от курс и сядаме с жената хапваме, пийваме и си лягаме правим каквото правим и по погрешка някой звъни на вратата и жена ми по навик вика:
- Оле, мъжът ми се прибира. Пък аз по навик скочих през терасата. Та, затова съм в инвалидна количка сега.
Сподели