В пустинята паднал самолет с двама пилоти. Пилотите оцеляли, ама всичко друго изгоряло - самолет, багаж, дрехите им и те, останали чисто голи.
Тръгнали те да търсят помощ и вървели, вървели, ама нали пустиня 60 градуса, и единия казъл на другия:
- Абе колега, много напича, устите ни се напукаха, очите ще ни изсъхнат, дай поне да си запазим мъжкото.
- Е, к'во да направим?
- Ми, ще ти го вкарам отдзад и така ще ходим и ще се сменяме през един час.
Съгласил се другия. Първият му го вкарал и продължили. Повървяли половин час, ама на тоя отпред се му нещо неудобно, и обърнал си главата и казъл притеснено:
- Абе колега, дай да влазем в крачка, че иначе се едно ме еб*ш!?!
Джон е на 30 години, повечето му приятели отдавна са се оженили, но Джон продължава да сменя приятелка след приятелка.
Накрая негов колега го пита:
- Какво ти става, да не би да търсиш съвършената жена? Не можеш да намериш нито една подходяща?
- Не, непрекъснато срещам страхотни момичета, но като ги доведа в къщи, майка ми не ги одобрява. Така че продължавам да търся.
След време колегата отново го попитал:
- Джон, намери ли подходящото момиче? Някое, което да прилича на майка ти?
- Да, открих едно като нея. Мама я обожава, двете веднага се сприятелиха.
- Сгодихте ли се вече?
- Не, баща ми не може да я понася.
Двама колеги си говорят: - Гошо, що си такъв радостен? - Ще се женя, бе, Пешо. - За коя? - За Мимето, от счетоводството. - Ти луд ли си, бе? Ми то, цяла София е спала с тая, бе… На следващия ден двамата пак се срещат. - Гошо, к'во става, размисли ли за сватбата? - Не, Пешо. Снощи като се прибрах, се загледах в глобуса… Абе т'ва София, нищо не е, бе…
Мъж стои на опашката в супермаркета. По едно време вижда, че от съседната опашка му маха симпатична блондинка. Мъжът не се сеща, къде се е запознал с тази красавица и се опитва да си спомни.
Тя идва при него, той се извинява, че не се сеща къде са се виждали. Тя отговаря:
- Разбира се, може и да греша, но мисля, че сте бащата на едно от моите деца.
Мъжът почва да мисли, кога за последен път е изневерявал на жена си.
- Вие ли сте онази стриптизьорка, която колегите ми поръчаха, като бях командировка. А после на билярдната маса го направихме пред всички...
- Не, аз съм възпитателката на вашия син в детската градина
Беше рождният ми ден.
Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ.
С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми.
Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили...
Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
"Добро утро шефе, честит рожден ден!"
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед.
Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
"Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден".
И отидохме.
След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
"Шефе, елате у нас на гости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!"
И ние отидохме.
Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
"Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!"
И тя излезе от стаята.
След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други.
А аз седях на дивана гол...
Ода за Студента
Жив е той, жив е! Там под юргана, потънал в мисли лежи и пъшка. Студент с поглед забит в тавана, студент от лекции свикнал да кръшка. От една страна декан го ръчка, от друга съвест на две строшена, очи тъмнеят, глава се люшка - зер не е пил вода студена! Лежи студентът, а в механата нещо го силно, страстно влече, хлебарка скърца нейде в кревата, а му се вече яйцето пече. Сесия е сега! Пейте робини тез тъжни песни! От института ще да замине и този студент. Но замълчи сърце! Тоз, който мързел е по природа, той не умира. Него жалеят баща и майка - цялата рода. Без жал пилеят сухи парици - като са майка и баща овчици. Tой ще да ги до гроба стриже. Вуйчо владика - юнашка птица - за братов син ще се погрижи. Настане вечер. Печка затлее. Колеги пълнят квартирата тясна. Познат засвири, тълпа запее, "На есен с песен", юнакът крясна. Родни колежки с дивни премени чудни, прекрасни танци поемат. И потанцуват с лица засмени, па при студента дойдат та легнат. Една му уиски налива бърже, друга му вино бяло прибавя, трета го в уста целуне бърже, а той я гледа мила, засмяна. "Кажи ми, татко, де е файдата от тез студентски гладни години? Да смуча ази твойта заплата дорде ми кефът не попремине." И плеснат с ръце та се прегърнат, и с песни тръгват из махалата. Вървят и пеят, дорде осъмнат, дорде си найдат нейде белята. Но съмна вече. А под юргана спи си студентът. Ще рече човек, че вред е рано, а времето скъпо тече ли, тече!
Сподели