Мъж се връща от командировка по-рано. Звъни на вратата на дома си. Отваря му непознат здравеняк: - Кво искаш? Отвътре се чува гласът на съпругата му: - Гошо, кой звъни, бе? - Кажете и, че мъжът и се е върнал... - жално казва съпруга. - Тоя вика, че е мъжът ти... Отново се чува гласът на жената: - Я му кажи да се маха, рано му е да се връща! - Аре, пич, изчезвай от тука... - нарежда здравенякът и трясва вратата под носа му. Мъжът стои няколко минути пред затворената врата и решава отново да позвъни и да предяви претенции към собствения си дом. Звъни. Отново отваря здравенякът: - Аз казах ли ти да изчезваш, бе? - Ама аз живея тука... - Боли ме х*я, казах ти да се махаш... - Добре де, дайте ми поне нещо да ям... Здравенякът се замисля малко и пита: - Вчерашна супа ще ядеш ли? - Ще ям, ще ям!!! - Тогава ела утре!
Връщал се заека от командировка в съседната гора, и среща лисицата, която се държи отзад и едва ходи:
- Как си, лисо? - попитал я заека.
- Остави се, зайо, любезния лос се е развилнял, хвана ме и ми скъса задника... Бягай зайо, защото... - рекла му лисицата. Позамислил се зайо и продължил към хралупата си. Не щеш, ли след малко видял вълка, и той се държи отзад и охка.
- Какво става с тебе, Вълчо? - рекъл заека.
- Ох, зайо, любезния лос е побеснял, хвана ме и ми скъса задника... не виждаш ли... Бягай, защото... - едва-едва рекъл вълка.
Позамислил се пак зайо и ускорил крачката към къщи. Вървял, вървял и изведнъж гледа мечката, седи на един пън, държи се отзад и горко плаче:
- О-о-о, зайо, любезния лос ме хвана и ми скъса задника, погледни, о-о-о, бягай, зайо, бягай! - рекла мечката.
Уплашил се заека и хукнал да бяга. Стигнал до хралупата, навел се да отключи, пъхнал ключа и изведнъж чул зад себе си:
- Добърррр деннннн!