Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
— Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
— Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
— В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само
за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята — започват твоята тема и надписите.
— ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за "Оскар". Пратил я на режисьора.
Той му благодарил и го поканил на премиерата…
Отива композиторът — залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка — и двамата над 80-годишни.
Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува.
Седнал, светлините изгаснали и започнало…
На фона природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни ц*ци, като баскетболни топки.
След това дошла нова двойка, разменили се… После - негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира!
След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него…
И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.
Светват лампите…
Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.
Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода и забелязва, че възрастната двойка седят в прединфарктно състояние, и го гледат…
Той не се сетил да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!…
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран, му отговарят:
-… А кученцето е наше...
Рускиня пристига в България и изморена от пътя бърза да намери хотел в който да се настани. На рецепция в хотел и обясняват, че цяла седмица има спортно мероприятие и всички хотели в околността са заети от спортисти и няма нито една свободна стая. С триста зора успяла да уреди походно легло в стая с трима като обяснила, че е много уморена, къпе се и ляга без да пречи. Прибрали се нашите хубавци тримата, леко подпийнали. Зарадвали се като видели красивата и руса гостенка, събудили я и единият казал: - Виж сега, ние сме джентълмени. Виждаме, че си уморена и затова ще ти зададем една загадка. Ако отговориш ще те оставим да си спиш и няма да те закачаме, но ако не успееш те чака здрав с*кс! И така - "Какво е това - мъничък, червеничък плод?!" - Хорошо... Ето ДОМАТ! - казала рускинята. - Не, грешиш. Последвал здрав, изтощителен с*кс. - Сега кажи, "Какво е това - мъничък, червеничък плод?! Рускинята отново: - Ето домаааат! - Не, не, не. Последвал отново здрав, изтощителен с*кс. На сутринта влезнала камериерката и заварила тримата на колене в един глас да крещят: - Девушкааааа, скажи "Ягодка". - Неееет. Домааат!
Едно момче минавало през гората и срещнало възрастна жена да носи дърва на гърба си и й казал:
- Бабо, дай да ти помогна.
Дала му тя дървата и той й помогнал до края на гората, където се намирала къщата й. Жената му казала:
- Ти си добро момче, а аз сам добрата фея и сега за добрината ще ти изпълня 3 желания, но трябва да ми свършиш още една услуга.
- Каква услуга, бабо?
- Ами да ме наебеш.
Замислил е той и си казал: "Е, какво пък, нали ще ми изпълни 3 желания..." и отварнал :
- Добре, бабо, съгласен съм.
И тя го запитала:
- Какво ти е първото желание?
- Ами искам, бабо, една много голяма къща на брега в Маями.
- Готово, - казала жената - вече я имаш, там е. Какво ти е второто желание?
- Амии... искам в къщата да имам 3 много красиви момичета.
- Готово,- казала жената- имаш ги вече, в къщата са. Какво ти е последното желание? - попитала старицата
- Ами искам една много скъпа кола пред къщата.
- Готово, бабиното, имаш я вече.
Момчето я на*бало и докато се оправяло казало:
- Бабо, онези работи там, за желанията са вярни, нали?
Жената отвърнала:
- Еееееех, бабиното, ти още ли вярваш в добрите феи?
Учителката дала на децата за домашно да напишат кратко съчинение, което да завършва на изречението "Мамо, ти си ми едничка". На другия ден децата започнали да четат домашните си:"Един ден с мама отидохме на море, пекохме се, къпехме се. Мама влезе в морето и после спасителите дълго я търсиха. Вечерта, като заспивах, усетих колко ми липсва и си казах: "Мамо, ти си ми едничка!""Вчера с мама отидохме на екскурзия, брахме гъби и ги пекохле на шишчета. Мама хапна от една красива лилава гъбка и повече не мръдна... Догато се прибирах самичка по пътечката си спомних за нея и въздъхнах: "Мамо, ти си ми едничка!"После става малкият Иванчо:
"Влязох в къщи. Потърсих в хладилника нещо за ядене, но имаше само две шишета с бира... Тъкмо преполвих второто и мама се събуди с ужасно главоболие:
- Иванчо, донеси една бира от хладилника!
- Но мамо, тя ми е една!От Сиска
В училище госпожата изпитва Иванчо:
- Иванчо, как бабати меси питка
- Ами, не знам, госпожо.
- Иванчо, а как си пишеш домашните?
- Ами, не знам госпожо.
- Иванчо, къде е дядо ти?
- Ами, не знам госпожо.
- Иванчо, къде е кравата?
- Ами, не знам госпожо.
Иванчо се пребира в къщи и пита баба си:
- Бабо, ти как месиш питка?
- Бавничко, славничко и красивичко, Иванчо.
- Бабо, аз как си пиша домашните?
- Оп-льоп и готово...
- Бабо, къде е кравата?
- Пасе ей там на баира.
- Бабо, а къде е дядо?
- Умря бабиното през втората световна война.
На другия ден Иванчо отива на училище и госпожата пак го пита:
- Иванчо, баба ти как меси питка?
- Оп-льоп и готово...
- Иванчо, ти как си пишеш домашните?
- Бавничко, славничко и красивичко...
- Иванчо, къде е кравата?
- Умря през втората световна война...
- Иванчо, а разбра ли къде е дядо ти?
- Да госпожо. Пасе ей там на баира...
Пожар в осем етажен блок. Блондинка, брюнетка и червенокоса не могли да се изнесат навреме и останали заклещени на последния етаж. Дошли пожарникарите, опънали едно платнище и им викнали:
- Хайде, скачайте една по една!
Червенокосата скочила първа. Пожарникарите я гледали, докато лети, решили, че е грозна, дръпнали платнището в последния момент и мацката се разпльокала. После викнали нагоре:
- Айде следващата да скача!
Брюнетката се развикала:
- Да, бе да! Да не съм луда! Нали видях какво направихте.
Пожарникарите:
- Тази беше толкова грозна, че не заслужаваше да я спасим. Ти си по-красива и сега няма да дръпнем платнището. Хайде скачай!
Подлъгала се брюнетката и скочила. Докато летяла пожарникарите решили, че и тя е не по-малко грозна и пак дръпнали платнището...
След малко викнали на блондинката:
- Ти какво? Да не смяташ да останеш горе? Хайде скачай!
- Ще скоча, ама оставете платнището и се отдръпнете най-малко на трийсет метра, да не може да го дръпнете.