Беше рождният ми ден. Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ. С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми. Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили... Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
"Добро утро шефе, честит рожден ден!"
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед. Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
"Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден".
И отидохме. След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
"Шефе, елате у нас нагости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!"
И ние отидохме. Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
"Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!"
И тя излезе от стаята. След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други. А аз седях на дивана гол...
- Скъпа, прибрах се!
(пълна тишина)
- Прибрааах се! (още по-пълна тишина)
- Що за шиб*на работа?! Любимият съпруг се прибира от работа уморен, гладен, а го "посрещат" само разпердушинени пантофи и умилкващ се котарак... (Котаракът демонстративно се търкулва и се отърква в единия пантоф)
- Мамка ти, семейство! Къде си?!
- Добре де, както искате!
- Между другото... взех заплата!
(емоции)
- А също и ме повишиха!
(емоции = 0,00)
- Ама аз имам Рожден ден, в крайна сметка!
(Малко по-високо)
- Нима вкъщи няма абсолютно никой?! Тогава ще пуша тук - днес ми е позволено - а вие се задушавайте!
(И още по-високо)
- И ще поканя приятели да пийнем водка! Много водка!
- А те ще дойдат не с дебилните си съпруги, а с гаджета! И на мен ще доведат!
(тишина)
- Между другото, мила моя съпруго, от доста време ми хваща окото твоята приятелка Петя от съседния вход. А по всичко изглежда, че и аз на нея. Тя, разбира се, е к*чка, но ние с нея само ще се ч* каме, нали... няма да живеем заедно - така че ми е все тая какъв й е нравът.
(гробница)
- А приятелите ми така ще се напоркат, че отново ще говорят мръсотии за теб. Аз ще ги нарека кучи синове... каквито те са си всъщност, дори и когато са трезвени... И ще им блъсна кухите лейки върху кухненската маса...
(помръдвайки опашка, котаракът демонстрира презрение)
- А пък оня пед*л Мишо, който беше на нашата сватба, също изневерява на жена си. Изневерява и то не със Светла (това беше по-преди), а с
Иван.
(котаракът се скри в единия пантоф)
- И изобщо, всичките ни познати - начело с твоите роднини, са абсолютно морално пропаднали типове. А Петър Страшимиров вече и физически е започнал...
(животното отива към кухнята, бавно отваряйки вратата)
Празнична трапеза! Навсякъде балони! Вино, водка, приятели, Петя, Светла, Иван, пед*ла Мишо, Петър Страшимиров и... любимата съпруга.
Изумени физиономии... неуспели да се затворят от почуда усти... плакат
"Честита 30-та годишнина!"... бавно летяща към физиономията на юбиляра чиния с неговата празнична торта! Някъде в далечината едва се долавя шепота на жената: "Честит Рожден ден, скъпи! Ние искахме да ти направим изненада... да те зарадваме..."