Бракоразводно дело. След шести пореден развод съдията пита: - Защо толкова пъти се развеждате? - Ами първата ми жена беше спортистка, постоянно викаше "Темпо темпо, по бързо," за това се разведохме. Втората беше лекарка, постоянно викаше на 6 часа по два пъти. Третата беше зъболекарка, все казваше "Няма да го вадим, има още време." Четвъртата беше кондукторка, все викаше "Влизай навътре има още място." Петата беше учителка, все казваше "Не съм доволна, можеш още." Шестата беше бензинджийка, все казваше "Вади маркуча и да си оправяме сметките." Със седмата ми е най-добре, строителен инжинер, тя казва "Няма страшно ако днес не стане, утре ще стане. Ако ти не го свършиш, има кой да го свърши."
Влизат ми в кабинета баба и дядо. Дядото хрисим, кротък, благ... носи слухов апарат. Бабата отракана, бърборива, властна - знае всичко! Доктора: - Кой е за преглед? - Той, докторе, той! Ама да ви кажа, той е глух! Нищо не чува, аз ще ви кажа... - Не, госпожо. Аз ще се разбера с него! - Не, не, не вие не разбирате... Аз ще ви обясня какво му е! Дядото стои и мълчи безучастно. Докторът разгневен изкарва бабата на вън и започва да пише въпроси към пациента... Дядото: - Чекай, Чекай чедо! Язе чувам! Само да си включа апарато... Натиска копчето за слуховия апарат! - Налага ми се да го изключвам - бабата не млъква, много е удобно - Of-On!
Един нещо го закъсал с тънката част. Решава да се консултира, с приятел.
- Препоръчвам ти доктор Делевски! - обяснява му приятелят - Миналата година и аз имах подобен проблем и той ми сложи чисто нов х*й. Сега съм безотказен.
- Ама, да не взема много скъпо? - притеснява се човекът.
- Е, 3000 лева струва операцията, но си заслужава всяка стотинка.
- А бееее, много ми се струва, пък и нямам толкова пари в момента. Не може ли да направи нещо като за 1000-1200 лева?
- Виж какво, аз ще ти дам телефона му, пък ти ще си говориш с него за цени. Каквото се разберете. - отсича приятелят.
Говорил човекът с доктор Делевски и се разбрали да го оперира за 1000 лева. Минала операцията, след месец се срещат с приятеля.
- Е, как е с новия х*й? - интересува се приятелят.
- А бе, нещо не съм много доволен, да ти кажа. - споделя човекът - Ту работи, ту не работи. Май не е както трябва работата...
- Я дай да погледна! - нарежда приятелят му.
Човекът си вади инструмента, приятелят го поглежда и казва:
- Амчи той ти е сложил моя стария!...
На средна възраст съм. Живея си скромно и достойно на село до чешмата. Мъж не съм имала, щото тука са останали само дъртаци и страхливци. Имам три сестри, все омъжени, и живи родители. Обичам домашния уют, природата, виното и ракията. На бала пих уиски и много ми хареса квадратното шише. Мога да карам комбайн и трактор, както да ги бутам и дърпам, ако закъсат. Ама само по асфалта, щото иначе затъвам до коленете в кал. Имам мотор „Иже“ с кош. Когато валя големият дъжд и отнесе моста сама пренесох на гръб 73 овце, 14 кози и 4 пръча + каракачанките и бай Митьо с магарето. Най ме озориха пръчовете, щото трябваше да ги свалям от сливите. Помня, че бай Митьо се кръстеше и мърмореше: - Ох, леле, божкеее, на кое ли добро момче ще му почерни живота този дзвер? Хакнах му един шамар, да са сафиряса. И сега ме заобикаля, като ме види. И все ходи на реката да си търси златния мост. Мен в село много ма почитат и уважават – и мъжете, и жените. Но си търся мъж, че не се търпи вече. Заран все се събуждам изпотена и ми е едно криво и пусто на сърцето и душата. Мога да готвя, но по ми харесва да мачкам някой мъж с голи крака, когато е настинал. Той стене, пъшка и се гърчи, а аз мачкам ли, мачкам… Търся си мъж, да не е много учен, че да има за какво да си говорим. А пък и те, учените, все са едни кекави и с очила и ризи. Да си седи вкъщи и да се занимава с каквото ще. Да има жива душа покрай старците, че аз като тръгна на лов, по два три дена се пилея по пущинаците. Ама празна не се връщам. На барове и доктор не ходя. Искам само да ме обича и да си правим деца. Няма да го бия или да го товаря с много работа, да не се повреди.