Един поп се движи с каруца из полето. Гледа един мъж коси трева, а на краката му завързани едни големи звънци. Станало му интересно на попа, приближaва се и пита: - Човече, защо са ти тези звънци? - Отче, като звънят звънците, всички животинки в тревата ги чуват и бягат. По този начин няма да им направя нищо лошо. - Добра душа си ти, сине мой… - А, не! Грешен съм, отче. - И какви са ти греховете? - Ами работя при един богаташ. Когато той тръгне с коня за града, аз със стопанката… ох, колко съм грешен! - Не е голям грях това, сине. Заради доброто ти сърце, Господ ще ти прости. Други грехове имаш ли? - Имам, отче. Когато господарят и господарката тръгнат с коня за града, аз с дъщеря им… ох, колко съм грешен… - Да, това е сериозен грях, синко, но заради любовта ти към живинките Господ ще ти го прости… Друго? - Ами когато господарят и господарката тръгнат с дъщеря си пеша към града, тогава аз с коня… Попът го прекъсва: - Сине! Аз мисля, че тия звънчета, май не на краката трябва да си ги връзваш…
Ленив ден в малко гръцко село. Дъжд се сипе като из ведро, улиците са опустели. Времената са трудни, хората са затегнали коланите, всеки е задлъжнял на някого, всеки живее на кредит. Точно в този ден един богат германски турист решава да се отбие в селото, паркира автомобила си пред скромния местен хотел и влиза вътре. Слага банкнота от 100 евро на рецепцията и казва на собственика, че първо иска да погледне стаите и тогава ще реши дали да наеме някоя за през нощта. Хотелиерът му дава няколко ключа и в момента, когато чужденецът се качва на горния етаж, той тутакси грабва банкнотата от 100 евро и тича до близката месарница, за да плати дълга си на месаря. Месарят взима банкнотата от хотелиера и хуква надолу по улицата, за да се разплати с фермера, от когото купува прасета. Фермерът взима банкнотата от 100 евро и бързо отпрашва да си плати сметката за храна и гориво към фермерския доставчик. Фермерският доставчик взима банкнотата от 100 евро, която му е дал фермерът, и тича да си плати дълга за вино и узо в местната таверна. Кръчмарят приема банкнотата от 100 евро и мълчаливо я приплъзва към местната прост*тутка, която в този момент отпива от питието си на бара, и която заради кризата влизала в положение на клиентите си и също предлагала услуги на кредит. Прост*тутката взима банкнотата от 100 евро и забързва към скромния местен хотел, за да си плати за стаята, която ползва. Собственикът на хотела приема банкнотата и я поставя на мястото, на което е била до преди малко, така че богатият чужденец да не заподозре нищо. В този момент, туристът слиза обратно до рецепцията, посяга към банкнотата от 100 евро, като обяснява, че стаите не задоволяват вкуса му, прибира си парите в джоба, качва се в колата си и напуска селото. Никой нищо не е произвел. Никой нищо не е спечелил. Но пък сега вече цялото село се е издължило и гледа на бъдещето с много повече оптимизъм.
Миналия уикенд ходихме на село, брахме сливи. Както не видели сливи – малко се поувлякохме и набрахме три касетки – 82 килограма. Отначало мислехме да дадем половината на комшиите, обаче аз се възпротивих и казах: - Не ги давам! В общи линии, огледахме се и пресметнахме. Излезе, че ако всеки от нас – аз, жена ми и бабата – яде по 15 сливи на ден, то до края на месеца ще ги изядем. Вече втора седмица сме на сливова диета. Бабата след първите три дни се предаде, та се наложи нейната порция да си я разделим с жената. Нищо лошо по принцип, но се оказа, че сливите в такова количество имат неочакван ефект върху организма. А бе, не точно неочакван… Просто тоалетната понякога е заета. А бе, не точно понякога… Постоянно. Направо казанчето с водата не успява да се напълни. С жена ми общуваме единствено през вратата. Когато тя е тук, аз съм там, когато тя е там, аз съм тук. Бабата засега не я пускаме там – не и трябва чак пък толкова. Сутрин се налага да пътувам за работа по-бързо от обичайното. Вчера за малко да ме глобят за превишена скорост. Размина ми се! Дългите съвещания засега ги пропускам. Във фитнеса временно не ходя – старая се да не се напъвам излишно. Знаеш ли какво може да стане… Обличам се топло, за да не би, не дай си боже, да кихна. За сметка на това походката ми сега е бърза, решителна, винаги съм стегнат и съсредоточен. С хора общувам малко и по правило – от прилично разстояние. Шефът ме пуска да си ходя в къщи по-рано. У дома всичко върви по-добре отработена схема – пристигам, целувам жената, гоня баба от тоалетната и сядам. Излизам, вечерям (сливи, разбира се), целувам бабата, гоня жената от тоалетната и сядам. Навън излизаме малко. Стараем се да не се отдалечаваме много от вкъщи. Кой го знае, хм… Топли ме мисълта, че останаха още само някакви си две кила. Това е всичко, извинете, налага ми се да тръгвам...
Един селянин гледал зайци, а съседът му имал злобно куче. Един ден първият се хвали на комшията: - Ей, ако знаеш само какъв заек си купих! Шампион! Красавец! След няколко дена другия излиза на двора и какво да види – кучето му захапало заека за врата… Заекът цял в кръв и кал, мъртъв… Ами сега? Огледал се човекът, видял че комшията го няма, измил заека, прескочил оградата и го подхвърлил в зайчарника. Прибрал се и зачакал. По някое време съседът се прибрал и – право в зайчарника, да си нагледа добитъка. Излиза от там блед като платно, тича при съседа и заеква: – Д-д-д-д-ай ед-д-д-на ракия. – Защо, какво става? Вчера най-хубавия ми заек умря и го зарових, а сега се е върнал в зайчарника.
Сподели