И така, действието се развива на Световното първенство по борба. На финалите се класирал някакъв много, ама много огромен борец – истинско животно, четирикрилен гардероб… и някакъв кльощавичък състезател, категория муха, истинска солетка, който добутал до финала къде по точки, къде, защото някой се отказал – не е ясно как, но – стигнал. Финалната среща била между двамата борци – грамадното животно и малкия. Излезли двамата на тепиха, сборили се, и, естествено, големия сгънал дребния, вързал го на морски възел в общи линии.
Да, ама треньора на дребничкия борец не можел да издържи на гледката – дето се вика, неговия човек го биели много здраво – затова излязъл извън залата, отишъл до тоалетната, понаплискал се, така… Когато се върнал обратно, каква била изненадата му, когато видял, че всъщност, неговия човек е победител в срещата и печели златото! В съблекалнята треньора не се сдържал и попитал кльощавия състезател:
-Абе, човек, какво стана на тепиха, онзи беше три пъти по-грамаден от теб, а ти спечели срещата?
-Абе, мани-мани, тренер, тоя ме сгъна на фльонга! По едно време, гледам, едни т*шаци ми висят точно пред лицето, и аз ги захапах!
Абе ти луд ли си бе, как така, това е забранено! ! ! – втрещил се треньора.
На което малкия отговорил:
- Абе, знам, че е забранено, обаче, тренер, представа си нямаш на какво е способен човек, когато захапе собствените си топки!
МОЛИТВА НА МЪЖА Намери ми господи жена, Да е млада и добра... стройна кът фиданка и да не е лисанка! Да е нежна, мила и красива да готви... да е чиста и вежлива. Ракийката ми да сервира със усмивка топла, мила. Във леглото ми да е мръсница, а навънка да не харчи и парица. Да ми мий краката и да пие ми водата... Челяд да отглежда и чужд мъж да не поглежда. Да е масажистка и засукана флейтистка. А като роди да не стане сто кила... да запази същата си тежина. Да работи като крава и дай Боже да е здрава. Да не е хаплива... рогата ил бодлива... Да ме омайва и развлича и дорде съм на дивана, сама да се съблича. Да не слага ми коприва, да не ще цветя и да заспива когато, аз заспя! Да стане после сутринта да ми сервира трахана. че аз си падам малко селяндур... ама пука ми на моя к*р. Да лъска чисти през ноща, и на работа да иде сутринта! Парички да ми донесе, че да има за мезе! Да умей да чука и кове, да боядисва и снове... Ще и бутна целуфан... макър и мъничко залян. Приятелите ми да изтърпи и да е гордост... ТЯ... за моите очи! АМИН
Роднините на една овдовяла еврейка решила да я омъжат повторно. В деня на сватбата си тя била повече от скептична за общото бъдеще с новия избраник. Защото първият и мъж бил образован и просветен човек, а новият точно обратното - як и здрав силовак, без особен интерес към наука и изкуство... Веднага след сватбата тя му приготвила вечеря, поканила го на трапезата, но той бил категоричен: - От дядо си знам, че един истински евреин никога няма да вечеря преди да е задоволил жена си. Речено-сторено - оттеглили се в спалнята и консумирали брака. Сутринта младоженката приготвила закуска, но съпругът пак отсякъл: - От баща си знам, че един истински евреин никога няма да закуси преди да е задоволил жена си! И вечерната процедура се повторила. Весела и щастлива, булката приготвила обяда, но мъжът и бил непреклонен: - От баба си знам, че един истински евреин няма да сложи залък в устата си за обяд, преди да е задоволил жена си. Преди следобедния чай съпругът споделил какво е научил от леля си, а след като видял, че масата е сложена за вечеря, разязснил какви съвети му е дала майка му за брачния живот... и пак понесъл жена си към спалнята... По някое време на другия ден, изтощена и доволна, жената излязла до магазина. Една съседка я попитала как е новият съпруг, а младоженката отвърнала: - А бе не е толкова начетен колкото първия ми мъж, но пък произлиза от много добро семейство...