Мъж отивал на доктор, много притеснен заради ставащото с него. Влиза в кабинета той с трясък и казва на доктора:
- Докторе, докторе, имам голям проблем!
След което докторът му отвръща:
- Споделете, господине, какво има? !
Мъжът отговаря:
- Ами, много ме е срам, но едното ми м*до е по-голямо от другото!
Докторът отговаря:
- Е, господине, нищо срамно няма, покажете го, за да се уверим, че няма някакви проблеми..
Мъжът отвръща:
- Ами, ще ви го покажа, но обещайте, че няма да ми се смеете, защото много ме е срам!
Докторът отвърнал:
- Няма проблем, господине, аз съм професионалист, не се страхувайте!
И мъжът с рязко движение извадил едното си м*до и го изпраскал на бюрото на доктора. След което докторът, при самата гледка, не издържал и избухнал в бурен смях. От тази реакция на доктора, мъжът се натъжил, въздъхнал и отвърнал на доктора:
- Е, щом ми се смеете, няма да ви покажа по-голямото м*до!
Английски лорд и съпругата му в купе на влака София – Враца: – Скъпа моя, това е чудно красивото Искърско дефиле. Приготви се да видиш мястото, където преди тридесет години за първи път те видях и безумно се влюбих в прелестите ти – ти беше млада козарка и пишкаше горе на Черепишките скали. Не издържах на вълнуващата гледка и дръпнах внезапната спирачка. Заведох те в Англия, оженихме се и ето, вече тридесет години живеем щастливо, обградени от деца и внуци; ето след малко… В това време стюардът на вагона минава, запалва осветлението и спуска завесите на прозорците. – Ама, защо… искаме да гледаме тая чудна природа – роптае лордът. – Не може, следва грозна гледка, излагаща ни пред света. Преди тридесет години някакъв шантав английски лорд, видял млада козарка да пишка горе на скалите, дръпнал внезапната спирачка и се оженил за козарката. Оттогава, вече тридесет години, когато минават влакове през дефилето, горе е пълно с пикаещи козарки.
Случило се така, че точно преди важно учение в N-ското поделение, починал бащата на редник Петров и в щаба се получила телеграма с тъжната вест. Командирът много се разстроил и се чудел как да съобщи това на момчето, имайки предвид, че ще го разстрои, а с това - и цялата боева подготовка ще отиде на вятъра, защото всеки боец си имал точно определена роля и място; затова вървял напред-назад по плаца умислен, държейки телеграмата в ръка. Не щеш ли, срещнал го старшината и го попитал: "Какво има, г-н полковник, какво Ви е, мога ли да Ви помогна?". Отговорът бил: "Не можеш,старшина, няма как да съобщим на Петров, че баща му е умрял, нали утре почва учението и момчето трябва да е в строя, а като му съобщим тъжната вест, губим го!". А старшината: "Бял кахър, г-н началник, дайте на мен, аз ще оправя положението!". "Е, ми добре, ама гледай да си по-внимателен" - съгласил се командирът. Фелдфебелът мигом вдигнал по тревога цялото поделение, изкомандвал войниците да се строят в една редица и заповядал: "Всички, които имат бащи - пет крачки напред, ходом марш!". Всички войници закрачили напред, а старшината се провикнал към горкия редник Петров: "Ееееей, Петров, ти къде си тръгнал, бе!".