Влиза Иванчо в аптеката:
- Дайте ми опаковка презервативи!
- Първо, това не е за деца - отговаря аптекарката - и второ, нека баща ти дойде да си вземе сам от размера, който му трябва.
- Първо, това не е за деца, а против деца, и второ, не са за тате, а за мама, която отива на почивка, а какъв размер там ще й е нужен, няма как да разбере.
3 Март 1950
95 годишният опълченец Иван е поканен в пионерският дом, да разказва спомени от Руско-Турската освободителна война.
- Страшна работа беше ви казвам, е*ах ти войната, е*ах ти чудото.
Не е за разказване, ма нейси. От къде да почна?
- От прекосяването на Дунава.
- Лодките, цял ден отиваха пълни и се връщаха празни, аз чаках, чаках и си викам, мога ли ви е*а лодките, другите вече избиват турци, а аз още се оглеждам. Надух гайдата, лапнах мущука и заплувах с нея. Хем плувам, хем духам. Еб*х ти водата, е*ах ти студа, е*ааах ти и духането. Като стигнах на брега, гледам за турци, ма няма, те духнали към Плевен. Викам си, абе вашта мама турска да е*а, аз за къв х*й са намокрих, бе да са е*а в мераклията. И като тръгнахме да гоним поганците, е*ах ти и гоненето, е*ах ти и вървенето, край нямаше. По селата ни посрещаха с хляб, сол и ракия, а най-хубавите моми, ни целуваха. Вий в кой клас сте?
- В пети.
- Тогава няма да ви казвам, момите, какво още ни караха да правим.
Е*ааах ти и момите, не като днешните, ти моми да видиш.
- А в Плевенската епопея, участвахте ли?
- Участвах. Там беше лудница. С никой не можах да се разбера. Руски, Румънски, Финландски. Всеки ден нападахме, ма турците 6 месеца се криеха зад стените, защото знаеха, че голям х*й ги чака. Накрая, на Осман Паша му огладня задника, свършиха му патроните и се предаде. Сдаде си сабята на Генерал Ганецки. Да ти е*а тъпата сабя, дори магарешки бодили не можеше да реже, за това после му я върнаха.
- А на Шипка бяхте ли?
- И там бях. Там голям х*й ядахме. И Руснаци и Българи, еднакъв го ядахме. Като заприиждаха турчалята, се чудехме кой по напред да гръмнем. Гърмяхме, гърмяхме, ма патроните свършиха, а те пак идват. Мерехме ги с камъни и дървета. Чакахме някой да умре, и него го хвърляхме. Добре, че в последният момент дойде Генерал Радецки, Иначе,турците голямо е*ане щяха да ни хвърлят. Гъзовете, до сега
щяха да ни болят. За това трябва да обичаме Русия.
Отива един човек на доктор и започва да обяснява:
- Докторе, преди 1 месец е прибирам вкъщи и заварвам жената с някакъв мъж, грабвам пушката да го трепя, а онзи ми казва "зарежи тая работа, тя жена ти е такава, ще ме утрепаш и в затвора ще влезеш, а жена ти ще си продължи така... ела да пием по кафе" и пихме кафе. След 1 седмица пак същия, взимам пушката и към жена ми, а той пак "Зарежи тая работа, то аз съм си боклук, ще утрепаш жена ти, в затвора ще влезнеш, а аз ще продължа, дай да пийнем по кафе и така" и пак пихме кафе. След още една седмица... пак същия, ее писна ми, лапам дулото на пушката, а онзи пак "зарежи тая работа, ние сме си такива, ще умреш, а ние ще си се кефим, ела да пийнем по кафе" и пак пихме.
А докторът в този момент попитал:
- Е добре де, за какво става въпрос?
- Ами докторе, въпроса ми е... от толкова много кафе, няма ли да ми стане нещо?
Реплики относно "Космодиск"
"Сложих си го на дълго, почувствах парене, но след малко болката премина"
"След като си го сложих отзад, започнах и да се навеждам"
"Откакто съм с него мога да се наведа и да си подпирам ръцете на мивката"
"Ходих дълги години по доктори, но само той ме задоволява напълно и вече не ме боли."
"От две седмици съм с него и вече съм оправена, но няма да го вада"
"Сложиха ми го и след малко болката премина."
"Изпитвах невероятни болко отзад, но след две седмици, откакто си го сложих почувствах облекчение."
"С него съм дори и на вилата."
"По-лесно се качвам по стълбите, когато ми е отзад."
"Първо бях с тънкия, но откакто видях, че ми харесва си сложих и дебелия."
"Сина ми, който живее в САЩ каза, че и в други страни го правят."
"Отзад ми е вече пет години."
"Бях свикнала с болката, но след като си го сложих тя премина"
"Останах много доволна-дори и мъжът ми си го сложи"
"Става и за мъже"
"Когато ми е отзад, се навеждам с удоволсвие"
"Когато бях без него-трудно ходех до тоалетната"
"Дълги години ги работех седнала, но на старини си го сложих и аз"
"Една приятелка ми каза, че я е оправил за кратко време"
"Ако не те оправи ти връщат парите"
Прибира се един пияница у дома - кьоркютук пиян, едвам ходи - обичайната картинка. Жена му още от вратата се втурва да помага, с каквото може - взима му палтото, отваря му вратите, помага му да седне. Накрая обаче почва да се притеснява, защото той нито й благодари, нито я псува, само мълчи и толкова.
- Да ти спретна една салатка? - пита съпругата.
- Гра-а-а.
- Какво каза?
- Гра-а-а.
- Ама какво ти е?
- Гра-а-а.
- Боже, тоз човек, какво му стана, боже… Пържолка да ти опека, телевизора да включа…?
- Гра-а-а.
Съпругата се побърква окончателно и звъни на съседа-доктор.
- Какво има, Иванова?
- Ами, мъж ми току-що се прибра, докторе, и нещо му има, не ще да приказва, само едно “гра” повтаря вече от петнадесет минути.
- На кръчма ли е бил?
- Да.
- Налейте му една ракия и ще се оправи.
- Ама…
- Налейте му една ракия, ви казвам!
Отива си жената вкъщи, налива ракия, дава я на мъжа си и пита:
- Сега по-добре ли си?
- Гра-а-адил Илия килия.
Сподели