Живяли някога две приятелки. Те така ненавиждали мъжете, че си обещали, никога да не се омъжат. Преселили се в една квартира. Даже си взели и котка. И поради жестоката ненавист към съществата от мъжки пол, не пускали котката да ходи навън при котараците. Минало много време и изведнъж се появил младеж, който нарушил идилията, като взел за жена едната приятелка. Със сълзи на очи се разделили двете, когато младоженците тръгнали на сватбено пътешествие. И обещала омъжената на своята приятелка, всеки ден да й изпраща телеграми. Минал ден, минали два, минала седмица... никакви вести от малдоженците. Едва на третата седмица се получава телеграма. Развълнувана втората приятелка отваря телеграмата, а вътре пише:
"ВЕДНАГА ПУСНИ КОТКАТА НАВЪН!"
Джон поканил майка си на вечеря в квартирата си. Показал и всичко - кухня, хол, спалня с две легла. Майка му отдавна се съмнявала в ориентацията на сина си и не била учудена колко красив младеж е съквартиранта на Джон. По време на вечерята те се държали непринудено, но майка му все още не била удовлетворена и подозирала, че има повече от колкото показват на пръв поглед. Подпитала ги и Джон и казал:
- Знам какво си мислиш, но те уверявам, че с него сме само приятели!
Минала седмица след това и двамата се заприказвали:
- Джон, знаеш ли, че се чудя ... откакто майка ти ни гостува ми се струва, че изчезна единия сребърен нож от комплекта, който ти подарих.
- Малко вероятно е мама да го е взела, но ще й пиша.
В типичен британски стил Джон оформил: "Скъпа мамо, не искам да кажа, че си взела един нож от нашата кухня, но не искам да кажа и, че не си взела един нож от нашата кухня. Факт е обаче, че един сребърен нож липсва от там."
В отговор на това получил: "Скъпи Джон, не искам да кажа, че спиш с него, но не искам да кажа и, че не спиш с него. Факт е обаче, че ако съквартиранта ти си лягаше в собственото си легло, щеше вече да е намерил сребърния нож. С любов: Мама"
Момиче кани гаджето си в тях на вечеря, с цел да го запознае с родителите си, като му казва, че след това ще правят с*кс до сутринта. Развалнувано момчето хуква към аптеката и започва здраво да пазарува презарвативи, смазки, пак презарвативи, смазки с аромат на ягода, на пъпеш и др. Отива на касата. Там го посреща мъж и го пита:
- Браво бе младеж явно си я бива!
Момчето:
- Ооо и идея си нямаш каква пичка е. Каза ми, че ще се клатим цяла нощ, ще правим всички пози!
Напуснал аптеката и отишъл в дома на гаджето. Когато седнали на масата момчето рязко се навело и рекло:
- А сега, да кажем молитва!
Седял наведен минута, две, пет, половин час, накрая родителите отишли до кухнята.
Момичето:
- Мило, не знаех, че си толкова религьозен!
Момчето:
- Ами и аз не знаех, че баща ти работи в аптеката!
Зима. Нощ. Бисерци. Младеж се запознава с красива девойка в "Кълъджа". След задължителното отработено ухажване, двамата се запътили към неговата къща. На средата на пътя момчето спира колата и казва на момата: - Излизай! - Що…? - Излизай, ти казвам! Девойката излиза от колата, а в главата и се въртят страхове за маниаци, изнасилвачи… Младежът в това време й казва: - А сега направи един… снежен човек! Девойката прави и трепери. След като приключила, пичът я поканил обратно в колата и потеглили мълчаливо. Пристигнали, запалил той свещи, приготвил вкусна вечеря, последвал и с*кс. На сутринта девойката, измъчвана от любопитство, пита: - А защо трябваше снощи да правя снежен човек? - Виж с'а, аз си знам - като любовник не съм нищо особено… Ма този снежен човек ти ще го помниш цял живот!
Младеж се опитва да се справи с автомат за продажба на цигари във фоайето на един хотел. Докато го блъскал, без да иска ръгнал един лакът в гърдите на минаваща случайно от там девойка.
- Приемете моите дълбоки извинения, - казва той, - но ако вашето сърце е толкова меко, колкото вашите гърди, то надявам се да ми простите.
- Разбира се, че ви прощавам, - отвръща девойката с усмивка, - а пък ако всичко останало ви е толкова твърдо, колкото лакътя, то аз живея в стая 613....
Червената Шапчица, Елин Пелин
С ваше позволение, ще скрия името на онова село, дето попаднах, докато гонех един побеснял вълк из Балкана. Вълкът, уплашил едно малко момиченце по име Червенушка Шапкарова, така и не се мярна повече или поне не и в ония дълги, лениви и спокойни дни накрай селото, където бях отседнал при бабата на злополучното девойче - Евлампия Попсисоева. Докато обядвах под сянката на гъстолистната лоза, разстилаща над нас благословените си вейки, подобно на ливанските кедри над главата на Авраама, тази мъдра жена примесваше покрай мен благовонни планински билки, заедно със сладките приказки, в които поравно се заслушвахме и аз и внучката й.
- Пътеките, които тръгват оттук и водят в гората, - казваше баба Евлампия, а Червенушка, подобно на името си се гушеше, като птиченце на ръба на пейката, - са като хората. Те тръгват отнейде и дорде друг човек не ги проследи докрай между скриващите ги дървета, остават самотни и неопознати… а край тях дебнат вълци, но само непозналия другарството се бои от тях.
И тя - нисичка и здрава, с младежки присмех в очите, хвърляше по някоя троха на врабците и кокошките, които я наобикаляха…
Сподели